Качи се в своя гранд ам и погледна часовника на таблото. Показваше 14,24. Почти петнайсет часа от обаждането, че е изчезнала, и повече от петдесет и четири часа, откакто майка й я е оставила на ъгъла, за да чака училищния автобус. Ако не се появи до утре сутринта, ще посети прогимназията „Соуграс“, ще говори със съученичките й и ще се опита да издири всяка Карла или Карън в училищния регистър, за да разбере с кого Лейни може да си е тръгнала към къщи.
Но в момента се канеше да иде да пазарува кола. Сложи си слънчевите очила и се отлепи от тротоара, докато еднаквите приятелки на Илейн, застанали една до друга на прозореца на дневната, наблюдаваха с безизразни изражения колата.
18
Макар да не беше виждал човека преди, Боби вече си бе изградил представа как изглежда регионалният „търговец на месеца“ на автокъщата „Кармакс“. Може би беше повлияна от професията продавач на коли втора употреба или от избора на Тод Ламана на съпруга, но първите четири прилагателни, които му идваха наум, бяха нисък, набит, темпераментен и оплешивяващ.
Боби премина през автоматичните стъклени врати и веднага попадна на точния човек: нисък, набит, темпераментен и оплешивяващ, облечен в синьо униформено поло и каки панталон на „Кармакс“, с бележник в ръката и готова усмивка на кръглото червендалесто лице. Той се втурна към Боби като целеустремена акула, преди другите му колеги с бележници в ръцете да го изпреварят.
— Хей, здрасти, мой човек! — приветства го Тод с мощен глас. — Ще подпомагаме ли икономиката днес?
— Тод Антъни Ламана? — запита Боби, пресягайки се към значката.
Ябълковите бузи се спихнаха. Дори и да искаше, нямаше как да го отрече. Върху полото бе избродирано името „Тод Ламана“.
— По какъв повод? — Самоувереният мощен глас беше спаднал до малко над шепот.
— По повод на вашата доведена дъщеря Илейн, господин Ламана. Можете ли да ми отделите момент?
— Всъщност не — отвърна той, озъртайки се наоколо; освен търговците, в салона нямаше други хора. — В момента съм малко зает.
— Само един момент.
Влязоха в малък кабинет със стъклени прегради с изглед към автосалона. В този кабинет се извършваха сделките. От този кабинет търговските управители, седнали на показ пред притеснените клиенти в автосалона, но напълно звукоизолирани, най-сетне „скланяха“ на най-ниската си цена след отрепетиран пазарлък с неотстъпчивия търговец на месеца. От доста време не беше купувал кола, обаче игрите бяха все едни и същи, независимо от магазина или колата, която се купуваше.
Но днес нямаше сделки.
— Предполагам, че още не се е прибрала вкъщи — произнесе тихо Тод, пускайки щорите.
— Аз пък предполагам, че не сте особено разтревожен от този факт — подметна Боби.
— Стига, човече, не ми приписвайте това. Деби каза, че била в дома на приятелка. Сигурно си прекарва добре, това е, и не й се прибира вкъщи, където има скапани задължения. И на мен не ми се прибира — ухили се той. — Защо според вас работя през уикендите?
Боби не отвърна на усмивката му.
— Да имате някаква представа къде може да е Илейн?
Тод сви рамене.
— Тя е дете на Деби. Казала е на майка си, че ще излиза с някаква приятелка след училище. Не знам кои са приятелките й и не питам. Опитах се да се намеся за другата дъщеря, Лиза, знаете ли за нея? Да бъда добър родител и прочее. Добре ми се отрази, няма що. Тази малка… — спря се насред думата. — Постоянно се забърква в каши. И да се тревожа, няма полза. Не разбира от дума. Откакто я хванах за пръв път да пуши трева, постоянно си имам работа с полицията.
— Кога разговаряхте с Илейн за последен път?
— Напоследък имам доста работа. Не съм я виждал от… и аз не знам, май беше сряда? Така трябва да е, като се замисля, може би беше сряда сутринта, преди да тръгне на училище. Тогава разговарях с нея. Казах й да си разтреби разхвърляната стая.
— Какви са отношенията ви с Илейн?
— Какво? — произнесе Тод, почервенявайки. — Добре, страхотно. Нормални.
— Нормални?
— Чувствам се малко като в капан. Задавате ми въпроси с определена цел.
— Целта не е да се чувствате в капан — отвърна Боби. — Тя е тийнейджърка. Опитвам се просто да си изясня отношенията между двама ви. За какво би избягала от къщи, ако случаят е такъв.
— Ами сам го казахте. Тя е тийнейджърка. Нещата бяха… нашите отношения бяха… нормални. Беше доста заета с училище, приятелки, понякога се е държала гадно, нали разбирате, но нали всички жени стават гадни понякога? — Той се изсмя смутено. — Нали знаете, когато са в цикъл.