Боби го изгледа продължително.
— Не мисля така.
— Както и да е. Не искам да говоря повече. — Тод поклати глава.
— Пуснах името ти през няколко системи, Тод — подхвана Боби. — И познай какво? Улови се рибка. Домашно насилие. Предлагане на пари за секс услуги. И един наистина пикантен арест едва от миналата година. Р&Р. Знаеш ли какво означава съкращението, Тод?
— По дяволите, беше за „неприлично поведение“, бе човек!
— Развратно и разюздано поведение — уточни Боби.
— Пикаех срещу една стена и се появи онази проклета лесбийка, полицайката! Това беше всичко! Просто пуснах една вода! — Тод прокара пръсти през редките кичури коса, която му беше останала; кръглото му лице лъщеше от пот.
— На по-малко от шест метра от детска площадка?
— Не блудствам с деца, човече! Лепнаха ми го! Беше си неприлично поведение.
— Къде беше в петък вечер?
— Какво? Какво общо има това с всичко останало?
— Къде беше в петък вечер?
Тод взе да потупва бедрото си с разтреперана ръка.
— Бях… бях с приятели, сещаш се. Отидохме да пием по бира.
— Жена ти не знае къде си бил. Няма никаква представа, Тод.
— Я стига! Не ми се слушат тези глупости. Когато тази… когато Илейн си довлече задника вкъщи, майка й да се разправя с нея. Писна ми да слушам за шибаните й деца!
— Ще ми трябват имената на тези твои приятели. И името на бара. — Боби млъкна умишлено. — Или другите приятни заведения, където си отсядал.
— Щом не съм арестуван, значи мога да се върна на работа — заяви Тод и тръгна към врата. — Знам си правата.
— Не се съмнявам, че ги знаеш. Ще ми трябват онези имена, Тод.
Стъклените стени на кабинета потрепериха, когато вратата се тресна зад Тод и той се върна разфучан в салона.
19
В Регионалния оперативен център на ПАФ в Маями — триетажен, пренаселен лабиринт от клетки на различни оперативни служби, секретарски отделения, преградени кабинети-кутийки и заседателни зали — обикновено кипеше дейност. Там работеха над петдесет специални агенти плюс анализатори, юристи и помощен персонал и постоянно се чуваха разговори на висок глас, звън на мобилни телефони, а някъде в сградата се провеждаше съвещание.
В неделя в осем часа вечерта Центърът беше празен.
Боби вдигна глава от купчината бумаги върху бюрото си, която, изглежда, никога не намаляваше, и погледна през отворената врата на кабинета към обезлюдената клетка на оперативния отряд. Десет метални бюра, всяко едно затрупано с папки по различни дела в безпорядък, стояха усамотени в мрака. Беше толкова тихо, че чуваше фученето на колите по скоростната магистрала „Долфин“. Светлината в кабинета му достигаше до таблото — мозайка от описания на изчезнали деца, която покриваше корковата дъска върху най-отдалечената стена.
Предполагаше се, че „разпуска мускули“ до началото на другия месец, което означаваше, че бе изработил своите сто и шейсет часа за октомври, а тъй като ПАФ отказваше да плаща за извънредни часове, беше в недоброволен отпуск до първо число на ноември. Но случаят с изчезналата Емерсън му даде причина да се отбие, да напише доклад и да свърши още някои неща. Тъй и тъй беше там, не можеше просто да пренебрегне камарата от папки по различни случаи върху бюрото си. Дори когато началството ти нарежда да си стоиш вкъщи, защото щатът няма пари да плаща за извънреден труд, всъщност никога не си в реален служебен отпуск. В петък имаше натоварено съвещание в кабинета на главния прокурор във връзка с разследване на педофилска порномрежа с участието на много агенции, трябваше да прегледа купищата материали по предстоящ процес за убийство и да провери правните основания на крайно комплицирана заповед за обиск. Независимо дали ПАФ му плаща, или не, всеки отделен случай изискваше вниманието му. Тъй че трийсетминутното отбиване се беше проточило в четиричасова работа. Той разтърка очи и пресуши останалия „Ред Бул“. Будуването в четири часа сутринта му беше гарантирано, но не искаше да клюма зад волана на път към къщи. Безсънието беше порочен кръг: когато не можеше да си го позволи, се чувстваше скапан от умора, а когато останалият свят спеше, той беше напълно разсънен. Излезе от АСУИ — Автоматизираната система за управление на информацията, в която работеше, и тикна купчината папки в служебното куфарче. Когато компютърът тръгна да се изключва, му хрумна внезапна идея.
Той се логна отново, влезе в интернет и отвори профила на Илейн Емерсън в майспейс. Тя не се беше логвала в своя профил. Боби отиде в нейния спейс за приятели и кликна в полето с логото на Маями Долфинс. Единственият приятел, който нямаше снимка: