„ЕЛКАПИТАН
Заглавие: НХЛ* СА СКАПАНЯЦИ!
[* НХЛ — Национална хокейна лига. — Б.пр.]
Ориентация: Хетеро отвсякъде
Тук е за: Мои хора и Бетита*
[* Бетита (от Бета) — момичета (сленг). — Б.пр.]
Пол: Мъжки
Години: 17
Място: Джупитър, Флорида
Последна промяна: 18 октомври 2009“
Боби разгледа уебстраницата, аранжирана на фона на анимация с логото на Ролинг Стоунс — език, който не спира да лиже провокативно от компютърния екран. Въпреки че профилът беше публичен като на Лейни, което означава, че всеки можеше да го види, за разлика от този на Лейни, личната информация беше крайно оскъдна. Името му беше Зак, живееше в Джупитър, играл е в представителните гимназиални отбори по футбол, баскетбол и бейзбол. И свири на бас китара. Това беше всичко. Музикалните вкусове, които можеха да се видят от албумните обложки в единия ъгъл на страницата, варираха между „Найн Инч Нейлс“ и „Дъ Фрей“. Повечето хлапаци буквално показваха кътните си зъби в майспейс. А това момче изглежда се беше вслушало в предупрежденията за личните данни, които обикалят интернет…
Кой беше този Зак? Това бе въпросът, на който интуицията му търсеше отговор. Както и въпросът къде, по дяволите, е бил Тод Ламана в петък вечер. Продавачът на месеца на коли втора употреба определено беше влечуго и определено криеше нещо. Дали това имаше връзка с изчезналата му доведена дъщеря, или с вероятното му отмятане от брака, щеше тепърва да се разбере. Колкото до научаването на нещо повече за единственото момче в спейса за приятели на Лейни, даже и със специално разрешение Боби не би могъл да получи информация за тази регистрация от Корпорация „Майспейс“ по-рано от вторник или може би сряда. Освен ако случаят не е с извънредна спешност, дори приятелските услуги отнемаха няколко дни. Но с малко повече находчивост и помощ от мрежата се надяваше да надхитри юристите и сам да открие момчето.
Няколкото проверки в Гугъл го отведоха до гимназиите в Джупитър и тяхната уебстраница. Оттам отиде в спортните им програми, след което кликна върху „Футбол“. Нямаше списък на играчите, но пък имаше препращане към новинарска интернет статия на „Палм Бийч Поуст“, посветена на гимназиалните футболни звезди.
Ето го и него: Закари Кюзано. Номер 17, „Джупитър Уориърс“ — видеоклип. Позиция: посрещач, Капитан на отбора. Класа: Висша. Висок: 184 см. Тегло: 86 кг. Руса коса, сини очи, усмивка „Американски боец“. След това Боби потърси в Гугъл „Закари Кюзано, баскетбол, гимназия Джупитър“. Ето го отново — номер 17, герой на мача от миналия януари, спечелват съкрушителна победа срещу „Бойнтън Бийч Тайгърс“. Следващата проверка в търсачката показа на „бейзбол“: Закари Кюзано, посрещач, очаква се от тази пролет да започне да играе за „Уориърс“. Придружаващата статия, посветена на интересите му, изброяваше някои от любимите хобита на Закари, освен спорта. На първо място беше посочено дрънкане на бас китара с неговата банда.
Същото описание, същата снимка, същото момче.
Нищо чудно, че Лейни си беше направила секси снимки. Момчето без съмнение хващаше окото. Освен това нямаше съмнение, че е седемнайсетгодишен. Боби се питаше дали футболната звезда на гимназията знаеше, че виртуалната писачка на имейли можеше да го прати в затвора.
Пусна автоматично търсене с името и рождената дата на момчето, и… voila! Закари М. Кюзано, син на Вайълит и Томас Кюзано, живущ на Пойнсиана Лейн 124, Джупитър, Флорида. На екрана излязоха номер на социалната осигуровка, училища и образование, шофьорска биография и съвсем кратък трудов стаж — двумесечна работа в дрогерия на Си Ви Ес. Липсваше криминално досие на непълнолетен. Това беше добре.
Той направи разпечатки на всичко, включително на статията в „Палм Бийч Поуст“, и ги прибра в папката „Емерсън“. Все още възнамеряваше да издейства специално разрешение за получаване на информация по регистрацията на момчето в майспейс, но поне имаше с какво или с кого да започне, ако се наложеше. Ако Лейни не се върне вкъщи.
Отправи се към вратата със служебното куфарче в ръка. Вечерята сигурно беше отдавна изстинала, а на Лу Ан вече й беше минал и ядът. Реши на връщане да се отбие в „Пъбликс“, за да вземе цветя и бутилка от любимото й вино. Може би няколко чаши вино щяха да тушират действието на „Ред Бул“-а. Спря се край таблото, вдигна пръст към устните си и след това го прокара по снимката в средата, сред морето от други такива снимки. Върху грейналото в усмивка лице на красиво момиче с дълга, пепеляворуса коса и светлосини очи.