Господин Кочран от училищното ръководство беше подготвил регистрите със записаните ученици и го очакваше. Всичките хиляда и петстотин деца бяха записани по азбучен ред на първите имена и групирани по класове и паралелки. Имаше сто седемдесет и четири момичета с имената Кари, Карла, Кортни, Карън, Катрин, Кристи и Кристина. Седемнайсет от тях бяха в групите на Лейни. Само четири я познаваха бегло. Нито една не беше ходила на кино с нея.
Дойде ред и на учителите. Илейн беше присъствала на всички часове в петък. Никой не беше забелязал нищо особено. Според техните впечатления Илейн не беше завързала нови приятелства. Не бяха забелязали и гаджета в коридорите и столовата. Нямаше врагове. Предпочиташе да е сама. Неамбициозна. Приятна. Мързелива. Немотивирана. Стеснителна. Невидима. Един учител подхвърли недоброжелателното „объркана“, но не можа да обясни защо. Всички бяха натъжени от изчезването й. Нито един не беше особено изненадан.
Боби благодари на всички за отделеното време, сложи записките си в служебното куфарче и след половин час паркира колата в паркинга на телефонната служба „Ринг-а-линг“ в Тамарак. Тъкмо бе станало дванайсет. Той изчака десетина минути в салона, докато настъпи официалната обедна почивка на Деби Ламана, след което излязоха навън под един бетонен навес. Асфалтираният двор беше осеян с фасове и смачкани дъвки.
— Не зная. Може да е някоя от тези. Говорихте ли с всички? — попита с раздразнение тя, като прокарваше пръст по списъка с ученички от „Соуграс“ и пушеше поредната „Марлборо“.
— Разговаряхме с онези, които са били с Илейн в часовете. Нищо.
— Тогава говорете с другите.
— Сещате ли се за някоя от тях?
Тя поклати глава.
— Кой е номерът на мобилния телефон на съпруга ви, Деби? Вчера разговарях с Тод в службата му, но имам някои доизясняващи въпроси към него. Сигурен съм, че не би искал да го разпитвам отново там.
Тя всмукна дълбоко от цигарата и очите й се присвиха.
— Каза ми за вашето посещение. Каза, че сте му заявили, че не знам къде е бил в петък. Че съм ви внушила да го питате за Илейн и въобще как се погаждат.
— Вие не знаете къде е бил в петък — изтъкна Боби.
— Не е ваша работа, така или иначе. Това е моя грижа.
Боби въздъхна.
— Кой е мобилният му номер, Деби?
Тя издуха облак дим.
— 914–5544 — отвърна неохотно тя.
Не беше нужно да го сверява с бележките си. Помнеше номерата, които Клинт му издиктува по телефона сутринта. Изходящото обаждане, проведено от Лейни в седемнайсет и трийсет, е било до номера на Моли Броснан. Беше го разпознал веднага. Входящото обаждане, проведено петнайсет минути преди това, беше от телефона на Тод Антъни Ламана. Същият, който бе заявил, че нито се е виждал, нито е разговарял с доведената си дъщеря цели два дни преди изчезването й.
— И къде е бил? — запита тя накрая.
— Все още не знам. Лейни споделяла ли е с вас за техните отношения? — Боби я изгледа настойчиво.
Очите й се присвиха.
— Тод ми каза, че ще зачекнете тази тема, тоест, че ще се опитате да намесите случая с онова арестуване. Тод не е такъв. Не върши подобни неща, сещате се… с деца — но Деби се поколеба, преди да произнесе последното.
Боби сгъна списъка от „Соуграс“ и го прибра в джоба си.
— Добре, ще държа връзка — рече той и се запъти към колата. — Все още нямам новини от другата ви дъщеря, Лиза.
— Тя казва, че няма представа къде е Илейн и кои са приятелките й.
— Въпреки това искам да го чуя от нея.
— Това ли е? Това ли е всичко, което ще направите? — извика Деби след него, докато той прекосяваше паркинга. — Обадих се на онзи следовател от Корал Спрингс, за ваше сведение. Той каза, че Илейн е избягала. Каза, че ако искам да се върне, трябвало да наема шибан частен детектив!
Боби се обърна и изгледа изпитото лице и напрегнатите, уморени очи на Деби Ламана. Как се казва на една майка, че не достига персонал за търсенето на всички объркани младежи, които не желаят да бъдат намерени? Че неумолимата статистика за избягали деца, с която бе до болка запознат, сочи, че ако детето й не се върне вкъщи до трийсет и шест часа, съществува реална възможност никога повече да не се прибере? Че с всеки изминал час, през който дъщеря й е на улицата, съществува все по-голям риск да стане жертва на сексуална експлоатация, проституция, детска порнография? И как да кажеш на съпругата, която ме желае да го чуе, че е възможно последният й съпруг да харесва повече подрастващите й дъщери, отколкото нея? Че може би, просто може би, той е причината те да не искат да се върнат у дома?