— Както вече обясних на всички присъстващи, агент Дийс и следовател Дагър не са счели това за необходимо — започна Фокс с любезен тон, в който се прокраднаха нотки на раздразнение.
Пресилената му усмивка взе да се топи. Директорът харесваше светлината на прожекторите, но отвратителните репортери в Маями не бяха по вкуса му. Там, откъдето идваше, ченгетата казваха на пресата какво да пише, а не обратното. Простотиите от снощния разследващ репортаж не биха се случили в Дестин*. Фокс беше нов в този район, а и не беше глупак — с мед се ловяха повече мухи, отколкото с оцет. Това бяха едва първите седмици от дългото му петгодишно назначение в този град. Знаеше, че ако не иска всеки новинарски канал или вестник в града да търси начини да го изкарат тъпанар, трябваше да изслушва въпросите им с усмивка и да стане гаден чак когато им види гърба.
[* Дестин — град в щата Флорида, окръг Окалуса. — Б.пр.]
— Нали разбирате сега…
— Не, искам да чуя какво ще каже агент Дийс — прекъсна го репортерът.
Беше същият, който водеше снощното интервю с разплаканата Деби Ламана. На живо прическата му изглеждаше дори още по-кокетна.
— Марк Фелдинг, Канал Шест. Бих искал да чуя мнението на агент Дийс, ако е възможно. Той води разследването, нали?
Фокс сви рамене и отстъпи назад. Усмивката му беше изчезнала.
— Илейн Емерсън не отговаряше и не отговаря на изрично разпоредените изисквания за издаване на бюлетин „АМБЪР Алърт“. Той е предвиден за отвличания — отговори Боби, навеждайки се към микрофона.
— Но сте издали Обява за изчезнало дете, значи сте имали основание да смятате, че Илейн се намира в някаква опасност — настоя Фелдинг. — Какво ви накара да мислите така, агент Дийс? Имахте ли някаква допълнителна информация?
Обявата за изчезнало дете беше задвижила ефекта на доминото първо с това, че уведомяваше местните медии за изчезването на Илейн, което от своя страна накара Фелдинг от Канал Шест да проследи случая, като направи репортаж на живо с разстроената майка. Ето кое бе довело до сълзите в единайсет часа вечерта и оттам до лавината от телефонни обаждания на обезумели родители и жадни за сензация репортери, надяващи се да измъкнат продължение на скандалния случай с Макала Джарвис, което пък докара лайнената буря, предсказана от Зо. Пропилени бяха ценни часове, без да се свърши никаква работа.
— Прибягнах до това като презастраховаща мярка — отвърна Боби.
— Обявата за изчезнало дете не означава ли, че непълнолетната е в непосредствена опасност? — повтори Фелдинг. — И именно какво в изчезването на Илейн ви кара да вярвате, че тя е застрашена от физическо нараняване?
Имаше причина да не пускат Боби да води пресконференции — той не беше нито по усмивките, нито по подслаждането.
— Знам, че търсите някаква история тук, господин Фелдинг — заяде се Боби. — Ако не е едното, ще е другото. Или се престараваме в прилагането на закона, или не правим достатъчно. Но няма нищо за докладване. Разследването е в ход, работим по различни версии, които няма да коментирам, и се надявам, че при цялото внимание, фокусирано в нея, Илейн ще се види по новините и ще се обади вкъщи.
— Канал Шест прави разследващи репортажи за избягали деца в Южна Флорида — продължи Фелдинг. — Снощният беше първият от поредицата. Както установих на страницата на ПАФ, има буквално стотици изчезнали деца в целия щат, които никой не издирва, агент Дийс. Стотици. Сигурен съм, че са станали хиляди през последните години. Въпросът ми към вас като ръководител на отдела за престъпления срещу деца и признат национален експерт по отвличания на деца е защо изчезванията на някои деца получават пълно разследване чрез системата „АМБЪР Алърт“ и организирани издирвания от доброволци, докато за други — като Адриана Суийт, Ива Уокет или Никол Крупа — не се отделя нито ден?
— Всеки случай е различен, господин Фелдинг. Има много фактори — възрастта на детето, съпътстващите обстоятелства на изчезването…
— Ива Уокет например е отишла в мола „Долфин“ на среща с приятелки и повече не се е върнала. Случаят не е получил внимание. Адриана Суийт не се е завърнала от дома на приятелка в Маями. И този случай не е получил внимание. Разбира се, Ива е била настанена при приемни родители, а Адриана е имала досие за притежание на наркотици, както и семейство, което не дава пукната пара за нея. Може би това е от значение. Такъв ли е случаят?