— Не съм работил по тези случаи, господин Фелдинг. — Боби беше абсолютно наясно какво се опитва да изкара този задник и кръвта му взе да кипва.
— Ще ви попитам ясно: кога даден случай е достатъчно тежък, или по-точно детето е достатъчно важно, за да бъде поето от отдела „Престъпления срещу деца“ на ПАФ?
— Социално-икономическият статут на детето не е определящ фактор за издаването на „АМБЪР Алърт“ или за започване на разследване и вие го знаете. Нито расата или наследствеността. С втория си разследващ репортаж зачеквате много голяма тема, господин Фелдинг. Над един милион деца бягат от къщи всяка година в тази страна. Милион. Не достига персонал дори само за тийнейджърите, които не искат да бъдат издирени. Това е.
— Но защо някои избягали деца, като собствената ви дъщеря, агент Дийс, получават пълно разследване на гърба на данъкоплатците, а други, като Илейн Емерсън, получават само формални обаждания до моргата и болниците?
Тълпата забръмча.
Боби стисна катедрата с двете си ръце толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Залата се завъртя пред очите му.
— За кого, по дяволите, се мислите, та ми задавате този въпрос?
— Достатъчно! Пресконференцията приключи — намеси се Зо, който си проби път и застана между Боби и катедрата.
Той стисна здраво рамото на Боби и махна към завеждащия връзките с обществеността.
— Благодарим на всички за отделеното време. Ако имате други въпроси, моля отправете ги към нашия информационен отговорник Лесли Мавридес.
Лесли се приближи неуверено към подиума.
— Знаех си, че така ще стане — изръмжа Фокс към Мат Донофрио, директорът на полицията в Корал Спрингс, когато двамата напуснаха подиума и се измъкнаха през задна врата. — Исусе Христе… каква каша. Само това ми липсваше…
— Искам само да знам защо някои деца са пренебрегвани! — извика Фелдинг, като огледа приближаващите се към него отзад агенти. — Ами ако с тях се случва нещо много по-зловещо? Ако в действителност не са просто избягали? Никога няма да узнаем това, защото никой не ги издирва!
— Кой е този, по дяволите? — запита Боби, когато Весо и Зо се приближиха, за да го свалят от подиума. — За кого, по дяволите, се мисли?
— Имам списък — провикна се Фелдинг и размаха над главата си някакъв лист, когато агентите го обградиха.
Камерите се завъртяха към него.
— Деветнайсет момичета — при всичките има едно и също общо описание и еднакви особени обстоятелства на изчезване! Деветнайсет, а едва започвам разследването! Всичките са местни избягали във вашия уебсайт! Мисля, че те заслужават разследване, агент Дийс! Заслужават някой да ги потърси — извика той, отблъсквайки агентите, които се опитваха да го изтикат към вратата. — Точно като вашата дъщеря Катрин. Не смятате ли?
25
— Разбрах чак когато отидох на училище тази сутрин. Мелиса ми каза, но всъщност всички знаеха. Нали разбирате, всеки ме питаше какво се е случило с нея. После баща ми се е обадил в училище да каже, че искате да говорите с мен.
Моли Броснан седеше на ръба на стола в стаята на заместник-директора на „Рамбълуд“, навиваше около пръста си със син маникюр къдрица като на Строубери Шорткейк* и хапеше напуканите си устни.
[* Анимационна героиня. — Б.пр.]
Боби се наведе в стола срещу нея и облегна лакти върху коленете си. Изминал бе малко повече от час, откакто напусна разигралия се в Маями цирк. Пет минути след като прати побеснелия Фокс да върви на майната си, Марк Броснан се свърза с него да му каже, че Моли се е прибрала в града. Тъй че се метна в колата и подкара към Корал Спрингс, без да му остане време да мисли за гадостите, които му се случиха предобед. Всъщност нямаше за какво да стои там само за да види в кой отряд или оперативен отдел ще бъде преназначен, ако изобщо остане на работа, след като Фокс проведе разговора със Специалния пълномощник. Какво главоломно пропадане. Точно преди една година имаше страхотен брак, красива дъщеря и беше „национално признат експерт по отвличания на деца“, като помагаше на всеки — от ФБР до щатската полиция в Джорджия — по разследвания на изчезнали деца. Списание „Тайм“ му бе посветило статия, след като получи две награди — Следовател на 2007 година за разкриване на случаи с изчезнали и експлоатирани деца и Служител на годината на ПАФ. От „Пийпъл“ дори го нарекоха „героя сред нас“.