— Мога ли да предположа? — каза Боби, спирайки пред бялата барака. — Адресът е несъществуващ.
— Естествено.
— Да проверим чрез интернет доставчика?
— Няма смисъл.
— А историята на достъпа и свързването?
— От „Майкрософт Нетуърк“ казват, че свързването е винаги от места с безплатен безжичен интернет. Кафенета, летището на Форт Лодърдейл, библиотеки. Той е непроследим, Боби. Фантом.
— Мамка му. — Боби удари кормилото. — Добре, Клинт. Спрял съм пред къщата на момичето. След мен идват Зо и един експерт и нося съдебна заповед в джоба си.
— Те така се поздравява за „добро утро“ — разсмя се Клинт.
— Остава да се молим малката Илейн да не е решила да се срещне с този тип. Това определено не би било добре.
Той се приближи до разнебитената врата и почука. Отвори му Деби по пеньоар, подпряна на касата, за да попречи на златния ретривър зад гърба й да избяга навън. Или може би да попречи на Боби да влезе. Братът на Лейни, Брад, още по пижама, гледаше от кухнята с широко отворени очи, докато сърбаше зърнената си закуска от купичка. Кръговете около очите на Деби бяха толкова тъмни, сякаш беше бита по лицето. Нищо чудно, при този съпруг и семейна картина.
Боби й връчи копие от заповедта.
— Идваме за компютъра.
— Значи най-после ще направите нещо? Трябва здраво да са ви раздрусали онази вечер — сопна се тя с пресипнал, леко завален говор, вероятно от безсъние и много пиене.
— Точно затова е по-лесно човек да има официално разрешение.
— Скапаният компютър… за какво ви е, по дяволите? Само си губите времето. Трябва да я търсите навън, под дърво и камък! — изрева тя, когато Боби, Зо и експертът я подминаха и тръгнаха по коридора.
Леглото беше оправено и цялата стая беше подредена, несъмнено заради телевизионните камери, инсталирани тук преди два дни. Боби включи компютъра, качи съдържанието на хард драйва на специалното диск устройство, което запечата в плик като веществено доказателство.
Не искаше да чака лабораторията в Орландо да търси онова, което можеше да намери сам, и то за секунди. Макар все още да не разполагаше с конкретни доказателства, че Лейни е отишла на среща с въпросния ЕлКапитан, смяташе, че ако види последните й моментни съобщения, ще знае със сигурност. За съжаление, в повечето случаи при повечето електронни търсачки моментните съобщения се губеха в мига, в който затвориш програмата или изключиш компютъра. Но в някои профили с моментни съобщения на яху според настройките системата запазваше автоматично моментните съобщения от последните десет дни.
Той насочи яху месинджъра към майяху на Лейни. Потърси нейните „настройки“ и провери времето на архивиране на съобщенията. Десет дни. Но архивиращият default се изменяше съобразно реалното време — като характеристиката на гласовата поща в мобилните телефони — връщаше се десет дни назад спрямо текущата дата. Днес беше четвъртък, двайсет и девети октомври. Това означаваше, че има достъп до запазените получени или изпратени моментни съобщения само назад до двадесети октомври включително.
Боби влезе в профила на Лейни. Появиха се множество текстове. Електронното име ЕлКапитан присъстваше навсякъде. Той премина набързо по чата, докато стигна до миналия вторник, двадесети октомври, и очите му попаднаха на текстовете, които знаеше, че ще открие.
„ЕлКапитан казва: трябва да те видя
ЕлКапитан казва: петък вечер става ли? Гледа ли ти се Зомбиленд?
ЕлКапитан казва: ще те взема от гимназия КС. Играли сме с тях преди. Остани след часовете и ме чакай в 5,30 отзад на паркинга до бейзболното игрище. Ще бъда в черно беемве“
— О, мамка му! — възкликна Зо, който четеше над рамото на Боби. — В колко часа беше последното й телефонно обаждане до приятелката в петък?
— Пет и трийсет и една.
— Това не ми харесва. Може пък и да не е отишла. Да не се е появила на срещата. Какво се казва в последното моментно съобщение? По същото време ли е писано?
Боби премести курсора до края на чата.
— Последното моментно съобщение е от четвъртък, двайсет и втори октомври в 21,47 часа. От… — Той не довърши изречението.
На екрана се виждаше последното съобщение, получено от Лейни, преди да изчезне.
„ЕлКапитан казва: ще те видя утре :-)“
27
Лейни беше с него. Нямаше никакво съмнение. Сега въпросът бе _кой_ се криеше зад това име? И още по-важният въпрос беше как да бъде открит — този безлик фантом, който сееше опустошение из интернет, посещаван от милиони хора всяка секунда от всеки божи ден? Един киберпризрак, който беше достатъчно интелигентен не просто да покрива следите си, но да не оставя никакви следи?