Размазани жълти ивици оцветяваха тениска с щамповано ухилено лице, а тесните джинси на модела — или която и да бе тя — бяха изпълнени в индиговосиньо. Тя седеше в нещо като метален стол, около китките й бяха омотани въжета, които висяха малко над протегнатите й ръце. Дланите й бяха зацапани с ивици червена боя. Беше брюнетка, тъмните вълни на косата й бяха разпилени по раменете, а от средата на главата й се спускаше дълъг платинен кичур като на комиксовата героиня Александра от „Джоузи и писаните“.
Но онова, което накара кръвта на Боби да замръзне, беше лицето, или по-точно липсата на лице.
Устата беше отворена и изкривена, точно като в стряскащата картина на Едвард Мунк* „Викът“. На мястото на очите зееха две черни дупки, а по страните й се стичаше червена боя.
[* Едвард Мунк (1863 — 1944) — норвежки художник символист, виден предшественик на експресионизма. — Б.пр.]
Боби веднага разбра какво е.
Беше портрет.
29
— С маслени бои е. Само толкова мога да кажа — изтъкна Зо.
— Учил си рисуване? — учуди се Боби.
— Ами, само цапотя чат-пат. Някой ден може и да се оттегля с четките в рибарска колиба в Кий Уест и да се отдам на артистичен живот. Освен това, преди да е изсъхнала напълно, боята се надушва от миля.
— Човек само си въобразява, че познава някого — отбеляза Боби. — Значи си по-голям експерт от мен. Аз дори не оцветявам картинки. Е, и какво е твоето мнение?
— Не е Пикасо, но не е и новак, който се упражнява в рисуване. Допускам, че има някаква подготовка. Школа или курсове по живопис.
— Ще го дадем в лабораторията да установят марката на боите. Може да открием и веществени следи. Същото се отнася и за изрезката от вестника и бележката.
Фелдинг седеше напълно сащисан.
— Извършил ли е нещо този човек? Искам да кажа, това действително момиче ли е? От реалния живот?
Боби се взираше в картината.
— Не знам, господин Фелдинг. Дано не е.
— Разпознавате ли я? Изчезнала ли е?
— Как, по дяволите, може да се разпознае това? — запита Зо. — Та тя няма лице. Сигурно е някой смахнат по Хелоуин, който иска да разтърси гилдията, за да получи телевизионно отразяване. По празниците откачалките му отпускат края.
— Е, няма да стане. Няма да пусна това в ефир — отвърна тихо Фелдинг.
Боби го изгледа.
— Репортер с гръбнак и морални принципи? Това е новина.
— Обаждат ни се много ненормалници, които търсят телевизионно време, агент Дийс. Ще се изненадате какво количество боклук не пускаме в ефир. — Марк посочи с жест към бюрото. — Дори когато е новина.
— Е, да знаете, че не ми е комфортно да седя тук и да разправям, че е нещо безобидно — отвърна след малко Боби и насочи вниманието си към картината. — Искам да съм сигурен, че е безобидно. Виж това зад нея, Зо. Прозорец е, нали? Вижда се нещо като трите високи нива на сградата „Сентръст“*, не можеш да я сбъркаш. Синята вода на залива и тази бяла извивка тук? Какво е това? Сграда? Може би е „Американ Еърлайнс Арина“**? Ако това е портрет и художникът го е нарисувал, както го вижда, включително и това, което вижда от прозореца, тогава къде, по дяволите, се намира той?
[* „Сентръст“ — Кулата на Маями — 47-етажна сграда на банка CenTrust Savings & Loan, един от десетте най-високи небостъргача в Маями и Флорида. — Б.пр.]
[** Спортна зала и развлекателен комплекс в залива Бискейн, Маями. — Б.пр.]
— Трябва да е в центъра на Маями — промърмори Зо. — Много близо до арената. При този ъгъл и височина трябва да е на висок етаж, някъде на североизток от Сентръст.
Боби помисли за момент.
— Самата стая е претупана. В телесен цвят. Няма картини по стената. Какво е това бяло нещо на пода зад нея?
— Прилича на матрак — рече Зо.
— Матрак? Значи трябва да е апартамент или…
— Хотел — довърши Зо. — Ей, нямаше ли „Дейс Ин“ или „Бест Уестърн“ в Бискейн, които подлежат на разрушаване в най-скоро време? Близо до арената?
Боби кимна и взе якето си.
— Това е старият „Ригал“. От половин година е обявен за събаряне, бавят го заради съдебен спор. Някъде към петнайсететажен, напълно изоставен и е в кофти част на града. С други думи, идеален.
30
Хотел „Ригал, само апартаменти“ беше разположен под странен ъгъл на странно място в центъра на Маями, вклинен между „Американ Еърлайнс Арина“ и западналия парк „Байсентениъл“, което вероятно обясняваше решението за събарянето му. Там се планираше изграждането на луксозен жилищен квартал, когато и ако кризата в жилищното строителство премине, и засега около четиринайсететажния хотел имаше временни метални заграждения с обозначения „ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО — ЗОНА НА РАЗРУШАВАНЕ“, поставени през десет метра. Скорошният срив на пазара на имотите беше сложил край на новото строителство и много предприемачи изчакваха с разрешенията за строеж и начеването на нови проекти, особено в град, пренаситен от чисто нови луксозни жилищни сгради с раздути до небето цени.