На тринайсетия етаж се разделиха по познатия начин — единият екип зави по коридора наляво, за да стигне до дъното му, а другият тръгна по коридора надясно, като накрая трябваше да се върнат обратно на стълбището при площадката с асансьорите. Боби и Зо претърсваха стаите от страната на коридора, която гледаше на югозапад към центъра на града. Без фенер навътре в коридорите беше невъзможно да видят дори ръката пред лицето си. Щеше да е крайно неприятно, ако батериите им свършат, докато са горе на тринайсетия етаж.
— Чисто! 1510! — извика екипът на Лопес и Кар откъм северния коридор.
Боби тръгна да отваря 1522. Вратата не се отвори.
— Чисто! 1540! — извика другият екип — на Вайсман и Кинонес.
Боби пробва да завърти топката.
— Заключено е — произнесе той тихо.
Зо вдигна пистолета до гърдите си и кимна, докато двамата безшумно заеха позиции от двете страни на рамката. По-късно, правейки разбор, Боби щеше да си мисли, че и двамата са знаели какво ще открият вътре. И ако бяха имали време да разсъждават, навярно никой от тях не би поискал да отвори тази врата. Имаха прекалено дълъг стаж като ченгета, за да знаят, че някои картини, на които са били свидетели, повече никога не могат да бъдат изтрити от съзнанието, независимо колко време е изминало и какви усилия са полагали да ги забравят.
Боби кимна в отговор. Чуваше как другият екип се връща обратно откъм северния коридор, мяткането на кобурите им, тропането на тежките обувки по тънките пътеки, навярно питайки се защо не отмятат следващата стая. С изкачването на всеки следващ етаж се бе покачвал и адреналинът им.
— Агент Диас? — извика Кар. — Дийс? Наред ли е всичко при вас? Открихте ли нещо?
Светлините на фенерите им танцуваха по стените на коридора.
Боби си пое дъх.
— Полиция! — викна той.
После ритна вратата и започна ужасът.
31
— Тялото е на чернокоса, бяла, неизвестна жена, висока 158 сантиметра, приблизително тегло 50–51 килограма. Приблизителна възраст между дванайсет и двайсет и една години.
Гюнтер Трос, главният съдебен лекар на община Маями-Дейд, говореше тихо в ръчното дигитално записващо устройство „Олимпъс“, докато обикаляше около трупа на млада жена, положен като в картината на Да Винчи „Лечителят“ върху мръсен бял матрак в центъра на голата стая. Черна дръжка на кухненски нож стърчеше от средата на жълтата тениска с ухилено лице. Тъмна кръв и други течности образуваха локва под гърба й, просмукана в матрака и извън очертанията на тялото. От носа и устата й се стичаше розовееща течност. Апартаментът се осветяваше от преносими четирийсет и осем ватови лампи върху стативи като на холивудска снимачна площадка. Още лампи бяха инсталирани на целия тринайсети етаж и по всички стълбища, по които се изкачваха и слизаха криминалисти, асистенти на съдебния лекар и тъмносини униформи. От отдалечена стая в един от коридорите Боби дочуваше Фил Кар, градският полицай, помогнал в претърсването на сградата, който продължаваше да повръща.
— Цветът на очите е… — Доктор Трос се намръщи и спря за момент. — … неизвестен. Очните ябълки са отстранени от орбитите и местонахождението им е неизвестно. Травмата изглежда нанесена след смъртта. Вкочаняването се е разнесло. Разлагането е започнало, долната дясна коремна област показва петнисто зелено оцветяване, кожата се свлича. Тялото е във втори стадий на разлагане. Наблюдават се охлузвания около двата глезена и китки, както и нещо, подобно на бразди от връзване.
Той погледна асистента си в другия край на стаята, който опипваше маската си за еднократно ползване, покриваща носа и устата му.
— Сил, направи снимка от този ъгъл, ако обичаш. Освен това ти и Джо внимавайте при затварянето й в чувала, защото е хлъзгава, а аз искам да огледам браздите от въжетата, като се върна в лабораторията. Непременно да снимате татуираната пеперуда долу на левия крак. Не искам да изгубя и нея.
Боби се приведе към съдебния лекар с кърпа върху носа. Най-тежките случаи на разлагане бяха във Флорида; там труповете издаваха нетърпима смрад.
— Е, Гюнтер, какво имаме?
— Мъртво момиче.
На купони съдебните лекари никога не блестят с чувство за хумор. Но попаднат ли край труп, се изживяват като комика Дейн Кук.
— Айде бе! — възкликна Боби. — Искаш ли да ми кажеш откога е така?
Гюнтер се подсмихна, което само по себе си изглеждаше смущаващо. За да станеш патолог, трябва да си замесен от друго тесто. Човек се пита какво ли е било детството им.