В този момент компютърът изсвири звуците за моментно съобщение.
Лейни хвърли поглед към него и сърцето й изведнъж започна да бие силно. Отлично знаеше кой е.
„ЕлКапитан казва: онлайн ли си?“
— О, боже, Ем! — прошепна тя в телефона. — Току-що ми изпрати моментно съобщение. Какво да правя?
Моли се разсмя.
— Кажи му здрасти!
— Да, но това значи, че е получил имейла ми.
— Не значи. Може да ти праща съобщение от неговия BlackBerry.
— Той няма BlackBerry — отсече Лейни и след секунда продължи, — поне според мен.
— Както и да е. Нали схващаш? Не знаеш дали е видял снимката.
Лейни се изправи и закрачи из стаята.
— Иска да знае дали съм тук.
— Просто му кажи „здравей, образ“. Направи го. Направи го сега.
— Добре, добре…
Натискането на букви на компютъра никога не бе отнемало толкова много енергия преди. Върховете на треперещите й пръсти сякаш бяха налети с олово.
„ЛейнБрейн* казва: здрасти“
[* Brain (англ.). — Мозък, ум. — Б.пр.]
Последва дълбока въздишка. Запази спокойствие!
— Окей, Ем. Направих го.
Компютърът пак изломоти напевните звуци.
„ЕлКапитан казва: току-що се прибрах, тренировката свърши късно. Тренерът още бесен за мача миналата седмица.“
— Какво? Какво ти каза? — изстена Моли. — Кажи ми!
— Нищо. Каза, че току-що се прибрал от футболна тренировка. Май си права. Може да не я е получил? — Тя се поколеба за миг. — А може и да я е получил и да е отвратен! Ем!
„ЕлКапитан казва: получих ти имейла“
Лейни спря да диша.
— Какво каза? Лейни!
„ЕлКапитан казва: хубава снимка :-)“
Лейни изпусна целия въздух от дробовете си, сякаш бяха убодени с карфичка.
— Каза „хубава снимка“, Ем! Мислиш ли, че това е добре? — Още като задаваше въпроса, не успя да сдържи усмивката си.
— Ти си кретенка. Казах ти, че изглеждаш трепач. Само майка ти да не види снимката. Със сигурност ще изпуши. Като стана дума за изпушили майки, моята е долу в нервна криза. Трябва да сядам да ям. Поздрави от мен изчадието Брадли. — Разсмя се и додаде: — _Недей!_
— Ще ти звънна по-късно. — Лейни изключи телефона и се взря в думите на екрана.
През целия си живот не се беше чувствала толкова добре. Идеше й да крещи от радост. Появи се ново изречение с напевен съпровод:
„ЕлКапитан казва: по-хубава отколкото си те представях, а имам развинтено въображение…
ЕлКапитан казва: искам да видя още повече“
Лейни усети, че се изчервява, озъртайки се в стаята. Естествено, там нямаше никой друг, освен нея и все пак почувства странно смущение. Как да отговори на това? Какво би казала Лиза? Искрен ли беше наистина, както й се искаше? Вратата на гаража се отвори с режещ звук.
— Брад? Илейн? Ехо! Къде сте? Защо е включена тази видеоигра?
Нервният глас на майка й проехтя из къщата едновременно с тракането на токчетата по теракотените плочи. Тя чу как Брадли изхвърча през дневната и си влезе в стаята. Бъзльо. Лейни произнесе наум следващата реплика на майка си:
— Илейн!
— В стаята си съм!
— Махни се от този компютър! Сядала ли си да вечеряш?
Поредното завръщане от бала към реалността.
„ЛейнБрейн казва: ТИ.Р911“
В моментните съобщения това съкращение означава „трябва да изчезвам — пожар, родител“.
„ЕлКапитан казва: кой?
ЛейнБрейн казва: мама
ЕлКапитан казва: Въх! Тъкмо отивахме към любимата ми тема…“
Странното неловко усещане се върна и тя го отпрати. Как можеше да е такова бебе! Крайно време беше да порасне.
"ЕлКапитан казва: мислех, че в понеделниците работи до късно.
ЕлКапитан казва: или май бяха петъците?
ЛейнБрейн казва: петъците и всеки втори понеделник. Съжалявам за тренера :-("
— Илейн! Чу ли ме? Остави идиотския компютър, _веднага_!
„ЛейнБрейн казва: :-) ДГПК. Нещо е нервна.“
ДГПК означаваше „да говорим по-късно“. Лейни отвори учебника по социални науки, та да изглежда, че е учила, и разхвърля наоколо няколко тетрадки за подсилване на ефекта, просто в случай че майка й се запъти насам. Време беше за сваряване на кренвиршите и изслушване на двайсетминутно скапано конско за това, колко е безотговорно от нейна страна да остави подрастващия психопат да стреля по ченгета и краде коли в продължение на два часа на видеоиграта, подарена _от собствения му баща_ за Коледа. Когато разпитът започнеше, й се приискваше да отговори: „Така се упражнява за живота. Да си го кажем направо, мамо, възможностите на Брад за кариера са доста ограничени“. Но с тази забележка само би си спечелила плесница.