Боби взе поканата, надписана специално за него. По средата на предната страна бяха залепени тънки изрезки от вестник, върху които отново бе изписано едно-единствено име.
„РОБЪРТ ДИЙС, СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ-ИНСПЕКТОР КЪМ ПАФ“
32
Още от дете Марк Фелдинг си мечтаеше да стане телевизионен журналист. Не телевизионен водещ като зализаните Кейти Кърик или Том Брокау, а репортер от мястото на събитието, въоръжен с мушама срещу дъжд, бележник и бомбе, какъвто бе Едуард Р. Мъроу за вестникарството преди години. Репортерите винаги бяха в центъра на всичко случващо се в момента на случването — пожари, войни, стрелба, терористични атаки, урагани, президентски избори, преврати. Репортерите първи научаваха сензационната новина и бяха първите, които да разкажат за нея на останалия шокиран свят, който си седеше в дневните, гризеше ноктите си и се чудеше и маеше какво следва от там нататък. Тази вечер това беше той, Марк Фелдинг. Разследващ репортер на Канал Шест. Човекът, който най-накрая закова „историята, за която светът ще има да говори на сутринта“. И как само я закова! Точно в шибания й център! Застанал на тротоара, клюкарствайки възбудено с останалите си събратя пред прокълнатия хотел „Ригал, само апартаменти“, той се чувстваше замаян от вълнение, но със стегнат на топка стомах от нерви. Като дете, узнало много пикантна и гадна тайна. Това бе напълно различна реакция от онази, която бе очаквал, че ще има в този повратен момент от кариерата си, тъй като поне веднъж знаеше повече от колегите си — големи имена от конкурентни телевизии, които чакаха да клъвнат поне мъничко вътрешна информация, да им подхвърлят някое кокалче, с което да оформят „Невероятната история, която се разиграва тук, в центъра на Маями!“. Поне веднъж не друг, а разследващият журналист Марк Фелдинг разполагаше с отговорите, които всички търсеха.
— Моят източник каза, че е имало стрелба на банда. Не го пускат в ефир, защото Дирекция на полицията в Маями го е задържала. Не искат тази нощ да се слага начало на война — обади се глас от тълпата.
— Много нависоко са. Сигурно някой иска да скача.
— Тъпо е да го държат в тайна от радиото. Само си губя шибаното време да вися тук заради някакъв откачен самоубиец. На кого му пука, по дяволите?
— Мисля, че е някакво дете. Някой каза, че вътре са хора от ПАФ. Боби Дийс работи по престъпления срещу децата. Напоследък се появява в новините. Може да е мъртво дете! Между другото, Канал Шест излъчи репортаж по негов случай онзи ден. Ей, Марк! — провикна се гласът. — Фелдинг, знаеш ли какво става?
Въпреки че беше човекът с най-сензационната новина, Марк си държеше устата заключена. Не произнесе нито дума. И когато ванът на главния съдебен лекар на община Маями-Дейд мина покрай металното заграждение и изчезна в подземния гараж на паркинга, той устоя на нечовешкия импулс да започне с репортажа на живо на онова, което знаеше. Малко след това мобилният му телефон иззвъня.
— Господин Фелдинг, обажда се Боби Дийс.
Марк инстинктивно погледна нагоре към ярко осветения сектор на тринайсетия етаж.
— Намирам се пред сградата — отвърна той с кратък нервен смях. — Засмях се, защото моят продуцент ми се обади да пита какво, по дяволите, става в „Ригал“ и дали го отразявам.
— Не сте казали нищо, нали?
— Не, не, разбира се, че не. Тоест казах, че съм тук, но иначе нищо… Аз… аз видях колата на съдебния лекар да влиза — изломоти той.
Боби не отговори.
— За момичето ли е?
— Трябва да се срещнем, господин Фелдинг. Искам да говоря с вас по един въпрос.
— Да, да, разбира се, разбира се. — Марк прокара пръсти през гъстата си коса. — Само че имам нужда от питие. Голяма нужда. Можем ли да говорим в бар? Става ли? Или трябва да бъде във вашия офис?
— В бар става. Нямам нищо против. Без камери, микрофони и други хора. Не е пресконференция. Има едно заведение на „Първа“ и „Флаглър“. Задният салон. Аз трябва да привърша тук. Нека се срещнем след около час.
— Какво да съобщя тук? — попита Марк, поглеждайки към чакащите репортери.
— Да съм ти казвал нещо?
— Не…
— Е, тогава предполагам, че няма нищо за съобщаване. И след секунда добави: — Шансът ти за снимки излиза през южния гараж след три минути.
Минаваше един през нощта, когато Боби най-сетне влезе в задния салон. Освен бармана и самотния пияница, който лочеше „Джак“ на табуретка в ъгъла, заведението беше празно. Той откри един разчорлен Марк Фелдинг, който смучеше нещо прилично на скоч, пушеше цигари тип „убиец на каубоя“ и въртеше кутия кибрит върху лакираната маса, цялата в дупки от фасове.