— Мислех, че лошите новини са добре дошли за вашия бизнес — забеляза Боби, сядайки. — Изглеждаш по-зле и от мен.
Марк вдигна поглед от питието си и си загаси цигарата. Насили се да се усмихне.
— Дълъг ден.
— Не може да бъде. Моят също. — Боби сграбчи въртящия се кибрит. — Разсейва ме — обясни той, сетне извика към бармана: — За мен една бира, шефе.
— Не че съм девствен, агент Дийс — произнесе тихо Марк, — но, нека да го кажа по този начин, досега не съм се замесвал. Извинявайте. Почти два сутринта е, а аз чакам питието на щастието най-сетне да притъпи мозъка ми. Само че съм вече на второто, а това не ми се случва. Лицето на онова момиче от картината е непрекъснато пред очите ми. Или по-скоро липсващото лице.
— Аз бих изпил повече от две питиета, за да не го виждам. Дано не си с кола. Благодаря — каза той на бармана, който остави бирата му.
— Тя ли беше? Момичето от картината?
— Беше момиче. Но не знаем коя е. Носеше обаче същата тениска.
— Това Илейн Емерсън ли е?
— Не.
— Така ли изглеждаше, както на картината? Искам да кажа… как е умряла?
— Разследването още тече. Ще се задоволя само да кажа, че беше зле. Достатъчно зле, за да седя в един бар с репортерски задник, чийто врат исках да извия само преди един ден, и да го моля за помощ.
Марк се опули от изненада.
— Мен?
— Да виждаш друг репортерски задник тук?
— Вижте — рече Марк, кимайки бавно, — прекрачих чертата, като споменах дъщеря ви. Не трябваше да го правя. Знам това. Но все пак не мога да разбера защо някои деца правят заглавия, а други дори не повдигат нечии вежди. Просто търсех обяснение.
— Май вече имаш заглавие.
— Съжалявам. Отново. За дъщеря ви. Надявам се, че можем… да бъдем приятели.
Боби пиеше бирата си.
— Нямаш представа какво е да чуя името й.
— Има ли нещо ново за нея? Аз правих репортажа, когато тя… — Марк се усети и спря. — В началото, когато това се случи. Ние… всички се надявахме да е просто детинщина, нали разбирате, след ден-два да й домъчнее за дома.
Боби поклати глава.
— Тази вечер не вървим натам. Не.
Марк извади нова цигара. Боби плъзна кибрита по масата. На него имаше картинка на стара къща и думите: „Да усетиш вкуса на дома… и гозбите на баба!“. А от другата страна надпис: ХОТЕЛ „РОДЕН ДОМ“. Това напомни на Боби за малкото легло и закуската, които получиха с Лу Ан на медения си месец във Върмонт. Валеше много силен сняг и те останаха в леглото цели два дни, „защото не можеха да излязат“.
— Децата са жестоки. Несъмнено. Способни са да ти разбият сърцето — размишляваше Марк.
— Ти имаш ли деца?
— Момиче. На осем години. Остана да живее с майка си в Ел Ей. Но, както ти каза, тази вечер не вървим натам.
Боби чукна с пръст кибрита, който Марк беше започнал да върти отново.
— По някаква причина този тип изпрати портрета на теб, господин Фелдинг. Не знам защо. И в плика беше сложено моето име. Очевидната връзка е онзиденшният ти репортаж.
— Наричай ме Марк, моля те. Виж, не искам да съм част от това, агент Дийс. Винаги съм смятал, че ще ми харесва да бъда в центъра на голяма история, само че не искам да катеря стълбата по този начин. Изглежда ми гадно, използваческо.
Боби мълча дълго време.
— Оценявам това, наистина. Само че е твърде късно. Освен това… мисля, че има и друго. Че са повече от едно момиче.
Марк гаврътна остатъка от питието си точно когато барманът направи последно предупреждение, че затварят.
— Имам нужда от помощта ти, Марк — произнесе тихо Боби. — Трябва ми онзи списък.
33
Първата стъпка в разследването на убийство е идентифицирането на трупа. Щом установите самоличността на жертвата, тръгвате назад и откривате последното лице, с което е контактувала, последните места, които е посещавала, къде живее, с кого се среща, къде е работила, кои са приятелите й, кои са враговете й и прочее. На практика всяко криминално разследване, което започва от жертвата, накрая води до заподозряно лице. Когато имате мъртво тяло без установена самоличност, което никой не търси активно, както беше при Боби, нормалният път е да проверите в списък на неприключени разследвания за изчезнали лица и да работите по него. Реалните проблеми започват, когато: а) лицето никога не е обявявано за изчезнало; или б) лицето е обявено за изчезнало от друга юрисдикция, различна от тази, в която търсите. В тази голяма страна изчезват много хора. Само в трите окръга, съставляващи Южна Флорида, има над двайсет отделни полицейски управления.
Предполага се, че Информационният център за застрашени изчезнали лица (ИЦЗИЛ) към ПАФ съдържа базата данни за всички изчезнали деца във Флорида. На неговата уебстраница, предвидена като ресурс не само за правоохранителните органи, но и за широката общественост, изчезналите лица са поставени в различни категории: Изчезнали, Застрашени/По чужда воля, Инвалиди, Родителски отвличания, Жертви на бедствия, Избягали. Голямата част от стотиците имена и снимки, показани в сайта, попадаха в категорията „Избягали“. Повечето бяха тийнейджъри. Някои се водеха изчезнали едва от часове, други от години.