Беше някъде в стените.
Права беше Лиза. В тесните дупки живееха създания, които страняха от светлината и хората. Страшни създания. Плъхове, змии или бръмбари. Или нещо още по-лошо. Зомбита.
Никога не бе вярвала във вампири, духове и таласъми, каквито беше виждала по филмите на ужаса, докато самата не заживя в подобен филм. Сега вече знаеше, че чудовищата съществуват и най-страшните неща са възможни. Като зомбитата, които си проправят път, драскайки с дълги жълти нокти по стените, докато мъртвите им ръце не се пресегнат да я сграбчат, за да я отнесат в ада със себе си…
— Неее! — изпищя тя, затискайки ушите си с ръце. — Не-еее!
Драскането спря. Лейни престана да се люлее и затаи дъх. Всяко мускулче на тялото й замръзна от страх. Напрегна слух, за да се увери, че зомбито си е тръгнало и вече не е при нея, че не е проникнало през стената, докато тя пищеше, готово да изскочи иззад гърба й със зловонния си дъх и да я изяде жива…
Времето спря. Загуби представа за колко дълго. Може би изминаха часове, без да шава и без да диша, молейки се да е сама в мрака.
Когато стените започнаха да шептят, разбра, че не беше сама.
35
— Момичето е Гейл Сампсън. Преди двайсет минути получих положителния резултат на ДНК анализа — съобщи Гюнтер Трос по телефона, закусвайки със сандвич. — ДНК пробата, която взе от майка й в събота, пристигна от лабораторията. С положителност е тя.
— Мамка му, предчувствах го. — Боби махна за поздрав на полицейския патрул, който тъкмо изкарваше колата от Оперативния център, докато той влизаше със своята през понеделнишката утрин. — Само че тя е руса.
— Знаеш ги хлапетата — отвърна Гюнтер. — Сменят си цвета на косата, както си сменят коланите. Един вид аксесоар. И аз си имам една седемнайсетгодишна хлапачка в къщи. Смени всички цветове на дъгата. Майка й казва, че било нормално. Аз само кимам и се надявам да е така.
— Ще ида да говоря с майката днес предобед. Следобед имам среща в съда за подбор на съдебни заседатели, която ще продължи до късно. Имаш ли други новини за мен?
— Охлузванията по китките и глезените са вдлъбнатини от белезници. Приличат на отворените декоративни женски гривни тип маншет, които се носят много стегнати, но като се има предвид как беше намерена и че имаше съвпадащи охлузвания по глезените, запазвам известни резерви. Ако ми намерите белезниците, може би ще успея да ги напасна. Има също бразди от въжета на двете китки. Отново, ако ми намерите мостра, ще видя какво мога да направя, за да ги сравня.
— Значи е била завързана известно време?
— Така изглежда. Кога беше изчезнала?
— На дванайсети юни.
— Значи пет месеца оттогава. Такъв дълъг срок при някакъв психопат. Горкото дете — произнесе Гюнтер.
Боби долови звук на резачка сред общия шум.
— Не можеш ли да излезеш от лабораторията за няколко секунди, Гюнтер?
— Това не бях аз, а Мот.
— Все едно — отвърна Боби, когато бръмченето спря. — Колко стари са контузиите?
— Не мога да кажа, но ги е имала от известно време. Поне една-две седмици. Набраздяванията избледняват по-бавно. Трябва да ги е имала доста по-отдавна.
— Мамка му.
— Има и друго.
— Давай.
— Очите са отстранени, както казах, посмъртно, но е имала лепенки на слепоочията си и по единствената запазена частица от левия клепач открих цианоакрилат.
— Какво е това?
— Акрилова смола, по-известна като „Крейзи Глу“*.
[* Лепило на ацетонова основа от типа „Локтайт“. — Б.пр.]
Боби веднага се сети за зловещия Купидон — серийния убиец от Маями, който залепвал очите на жертвите си по такъв начин, че да останат отворени, докато изтръгвал сърцата им, принуждавайки ги да наблюдават собствената си смърт.
— Какво означава това, по дяволите? Защо ще залепва клепачите й с „Крейзи Глу“? Да не би да подражава на Купидон? Да иска да е като него?
— Не, сърцето й е запазено. То просто е с голям разрез в средата. Нямам представа защо ще залепва с „Крейзи Глу“ някаква част от нея и не мога да ти кажа дали всъщност е слагал лепило в очите й, защото е задържал органите. Просто държах да те осведомя. Казах ти, че очаквах този тип да бъде извратен. След двайсетгодишно отваряне на човешки трупове получаваш интуиция за изродите.
— Изнасилвана ли е?
— Какво ти казах в сряда? Повтарям ти, получаваш интуиция за изродите.
— Да му се не знае…
— Добрата новина е, че май е направил и това, след като е била мъртва. Но ако я е държал затворена известно време, не може да се каже дали е проявявал такова кавалерство и когато е била прикована.