— Мамка му… някакви останали следи?
— Нее. Този тип е прекалено хитър да остави плувци на пуст остров. А, и още едно последно нещо. В стомаха й имаше нещо като кучешка храна. Едро натрошена. Ще ти се обадя, когато получа останалите резултати от токсикологията. Накарах ги да направят и този тест. Може да е някакъв рядък вид. Никога не се знае.
Боби затвори телефона и остана да седи в колата, загледан право напред към четириетажната сграда, за която Лу Ан от години се шегуваше, че е неговият втори дом. По ред причини не му се щеше да влиза вътре, първата от които беше лошото му предчувствие, че обаждането на Гюнтер вместо добро утро беше едва началото на дълъг ден, пълен с лоши новини и изненади. А и шефът Трентън Фокс. Регионалният директор се връщаше днес от едноседмична екскурзия в Талахаси в компанията на своя добър приятел, специалният пълномощник в ПАФ. Боби не го беше виждал от миналия вторник, когато го прати да върви на майната си.
Дочу силно чукане по прозореца на шофьорското място. Беше Зо, издокаран в костюм и вратовръзка. Или отиваше в съда, или имаше среща. Циркът беше пълен.
— Тук ли ще седиш цял ден, или ще поработиш малко? — викна Зо.
Боби свали стъклото.
— Все още ли съм на работа?
— Това не знам, но още не са ти махнали номера от радиовръзката. Което е добре. Диспечерките ще узнаят преди теб дали си безработен.
Боби взе лаптопа си и излезе от колата.
— Току-що говорих с Гюнтер.
— А аз току-що говорих с Лу Албът от лабораторията в Орландо. Давай ти първо — съобщи Зо, когато двамата тръгнаха напряко през паркинга.
— Имаме идентифицирана: Гейл Сампсън, седемнайсетгодишна, от Холандейл. Останалото може да почака, докато си смеля закуската с няколко кафета. Давай ти.
— Серологията се е заела с „Пикасо“. Албът смята, че знае марката на боята: „Уинзър и Нютън Профешънъл Артист“. Лошата новина е, че, както изглежда, тя се продава във всеки магазин за художествени материали в Съединените щати.
Той отвори широката стъклена врата и изчака Боби да махне за поздрав на дежурния полицай, след което се насочи към асансьора, преди да хвърли следващата бомба.
— А сега гадната новина. Помниш ли червените петна по ръцете на момичето и червените капки по бузите й на картината?
— Да — отвърна бавно Боби, натискайки бутона за третия етаж.
Дарси Мий, възрастната секретарка, която се изявяваше по-скоро като офис мебел, отколкото като служителка, ги изгледа неодобрително.
Зо или не забеляза, или не му пукаше. Никога не бе харесвал Дарси.
— Това не е боя, а кръв.
Дарси изсумтя.
— След разговора ми с Гюнтер забелязваш ли как изобщо не съм изненадан? — отвърна Боби.
— Е, след като идентифицирахме неизвестната, може би едно от петната ще се окаже нейно.
— Едно от петната?
— Това е бомбата, Пастире. Резултатът от ДНК анализа е при нас и капките кръв по бузите са различни от петната по ръцете. Кръвта е на двама души.
— Може едната да е на нашия гад. Би било хубаво. Още по-хубаво ще е, ако вече има мостра от нея в кръвната банка в Талахаси.
— Де този късмет — каза Зо, когато вратата на асансьора се отвори.
Той се усмихна на Дарси, която го подмина отвратена.
— И двете проби са женски. Това означава, че имаме поне още една жертва.
36
— Боби, разполагаш ли с минута? — Крис Тюран, невероятният компютърен спец на ПАФ, надникна от своя офис, като се изпързаля напред в стола с колелца при преминаването на Боби и Зо. — Имам информация за теб по твоя случай.
Денят обещаваше да е все по-хубав, а още нямаше девет.
— За Емерсън ли е? — запита Боби.
— Точно тя. Избягалата.
— Ела с нас в моя офис — кимна Зо. — След половин час има заседание на ръководството, но искам да чуя и това.
— Точно както ти предположи, Боби — каза Крис, докато тримата вървяха по коридора. — Някой се е опитал да изтрие файлове от хард драйва. Хубавото за теб е, че този някой не е бил наясно как става тая работа.
— Говори ми в този дух — рече Боби, като махна за поздрав на секретарката на Зо, която псуваше на руски копирната машина при влизането на тримата мъже в кабинета на Зо.
Крис затвори вратата.
— Нали знаеш, че само с натискане на „изтрий“ не можеш да изличиш напълно един файл? Пуснах програмата РЕДС. Тя минава през компютърни файлове, които някога са съществували. Все едно да гледаш празен лист в бележник. Върху него няма думи, но под определен ъгъл можеш да забележиш отпечатъка на думите, писани на предния лист. Отпечатъкът все още съществува. Единственият начин да се отървеш от тези думи е или като унищожиш целия бележник, или като продължаваш да пишеш върху него толкова много пъти, че отпечатъкът да стане нечетлив.