— Обичам си работата — произнесе Зо с усмивка.
— Тъй че когато нашият човек се е опитал да изтрие файлове на двайсет и пети, компютърът му е казал, че са изтрити, но те всъщност не са — продължи Крис. — Отпечатъкът е останал. И върху него не е писано достатъчно, за да стане нечетлив. Искам да кажа, че успях да възстановя онова, което се е опитал да изтрие.
— Какъв ден беше двайсет и пети? Миналата неделя? Това е интересно — отбеляза Боби.
Това беше денят, в който разговаря с Тод Ламана в автокъщата.
— Непрекъснато казваш „той“. Знаеш кой е?
— Напълно съм сигурен, че е мъж. И си залагам парите на таткото. Открих огромен брой порно джейпегове. Освен това е забравил да си изтрие кукитата. Тоя приятел е посещавал всевъзможни лоши сайтове, younghotties.com, sluttygirls.com, real-voyeur.com, whosyadaddy.com*, да не изброявам нататък.
[* В превод: „млади и горещи.ком“, „малки курвенца.ком“, „воайор на живо.ком“, „кой е твоят татко.ком“. — Б.пр.]
— „Кой е твоят татко“? Каква е тая гадория, мамка му? — избухна Зо.
— Оттам и заключението за таткото — поясни Крис.
— Имаш ли друго? — попита Боби. — Не е достатъчно да знаем, че някой е посещавал тези сайтове, трябва да знам кой е. Компютърът е бил в стаята на Лейни, тя се е занимавала с него и е бил под неин контрол. Аргументите му ще бъдат, че любопитството на доведената му дъщеря е причината за посещаването на неподходящите сайтове. Или любопитството на малкия й брат. За да заковем тоя боклук — доведения татко — ни е нужно нещо повече от „кой е твоят татко.ком“.
— Добре, използвал е предплатена карта, за да плати за достъпа, но се е линкнал в сайта чрез имейл акаунт RoosterTAL@operamail.com.
Не беше нужно да си следовател, за да схванеш двойното тълкуване*. Или че инициалите „ТАЛ“ след думата отговарят на Тод Антъни Ламана. Това променяше всичко.
[* Rooster — петел и пенис (жарг.). — Б.пр.]
— Копеле — произнесе Боби. — Знаех си, че не му е чиста работата.
— Той е продавач на коли втора употреба, нали? — попита Зо.
— С „Р&Р“ в досието.
— Хубаво — беше коментарът на Зо.
— Детско ли е порното?
— Трябва ти експерт, за да получиш официално мнение. Приличат на тийнейджърки, но е трудно да се определи възрастта им. Понякога тези плужеци обличат някое двайсетгодишно момиче в мини католическо наметало и връзват косата им на свински опашчици. Невъзможно е да се проследят момичетата. Но не, няма съвсем малки деца.
— Не е зле да го привикаш на приказка — предложи Зо. — Да видим как ще се опита да се измъкне.
— Освен всичко друго, пропусна да спомене за разправията, която е имал с изчезналата си доведена дъщеря вечерта, преди тя да изчезне. Както и че е последният човек, който й се е обаждал същата петък вечер.
— Алцхаймер? — повдигна вежди Зо.
— Избирателен — отвърна Боби.
— Имали ли са разговор? — попита Зо.
— Не знам. Обаждането е продължило две минути, но на мобилния й нямаше текстови съобщения. Може или да е разговаряла с него, или да е изтрила гласовата му поща. Няма как да ни каже.
— Какво разправя той?
— Чуди се как да ме избегне. Аз пък бях зает с неизвестната — с Гейл Сампсън. Бях започнал да мисля, че има връзка между двете, но май няма.
— А може би има. Може да е решил да изнесе гадните си мераци извън семейството — предположи Зо. — Обезобразеното тяло на друго момиче ще отвлече вниманието от изчезването на доведената му дъщеря.
Боби кимна.
— Ще го докарам тук. Но първо трябва да говоря с майката на Сампсън. Искам да узная нейната версия. Може пък тя да ни подаде връзка с Тод Ламана.
— Има още едно нещо, Боби — произнесе бавно Крис. — Нещо, което мисля, че ще те заинтересува. Открих „Троянски кон през задна врата“.
— Какво е това? — попита Зо.
— Вирус, обикновено „увит“ в програма или изпратен с имейл. Нарича се „Троянски кон през задна врата“, защото влиза чрез обвивка, маскирана като желана програма, като например играта „Фрасни молеца“, или чрез невинен имейл, за който получателят вярва, че е от надежден източник, но всъщност е „Троянски кон“. Щом програмата тръгне, тя се опитва да се скрие в апликациите. Не показва икона или индикация, че работи. Просто седи и дебне отнякъде, докато компютърът…
— … направи връзка с интернет — довърши Боби, кимвайки бавно. — Позволява на лицето, което я е вкарало, да контролира компютъра на получателя по интернет. Така че, когато получателят, тоест тя, се включва, той го знае.