— Да контролира? Как точно? — запита Зо.
— Записва ударите на клавишите, движи мишката, разглежда файлове, отваря и затваря сидиром устройства. Когато компютърът е включен, троянският конник има почти пълен контрол над него, а получателят дори не подозира, че той е там — отговори Боби.
— Та този „Троянски кон“ е бил регулиран според нуждите — съобщи Крис. — Който и да го е пратил на изчезналата тийнейджърка, определено е обичал да воайорства.
Боби и Зо го зяпнаха с недоумение.
— „Троянският кон“ включва уебкамерата.
37
Боби седеше срещу Тод Ламана край малка маса в стаята за разпити и пръстите му барабаняха по затворена кафява папка пред него. Той остави частица от обзелото го отвращение да проличи в думите му.
— Вече знаем, че обичаш да воайорстваш, Тод.
— Това не е истина — рече Тод, като се размърда в стола си.
По темето му бяха избили капки пот, които лъщяха на силното осветление между оределите кичури коса. Той се огледа из стаята с надежда да срещне съчувствие, но не откри такова. Със скръстени пред гърдите ръце Зо го фиксираше с поглед, сякаш току-що се беше изпикал върху килима.
Боби вдигна една компютърна разпечатка.
— Тук виждам арест за „развратно и разюздано поведение“. На шест метра от детска площадка, Тод. Пълна с деца.
— Беше станала грешка! Вече ви казах, че просто пикаех!
— А сега имаме компютъра на Лейни, Тод. Кажи ми, преди да сме започнали разговора за всички мръсни снимки, които открихме, и то ли ще се окаже грешка? Точно както и обаждането ти на мобилния й телефон в деня на изчезването й, което пропусна да споменеш, както и разправията помежду ви два дни пред това?
Цветът се изцеди от лицето на Тод.
— Имаме разпечатки на телефонните й разговори. За какво си разговарял с Лейни в самия ден на изчезването й, Тод?
— За нищо. Не съм разговарял с нея — почти изпелтечи той. — Тя не вдигна телефона. Дори съм забравил, че съм се обаждал.
— Две минути са адски дълго времетраене за някого, който не вдига телефона. Пробвай отново.
— Не знам… не съм говорил с нея, казах ви. Може телефонът да не се е изключил както трябва.
— За какво искаше да говориш с нея, Тод?
— Не мога да си спомня.
— Може би си искал да се извиниш, че си се опитвал да нахълташ в стаята й предната вечер?
Тод само поклати глава.
— Да, знаем за спречкването. И знаем, че си се опитал да изтриеш уебсайтовете, които си посещавал. Знаем също, че си се опитал да изтриеш мръсните снимки. Преди да ни кажеш, че е станала грешка, че не се е случвало, ние вече знаем, Тод.
Последва дълго мълчание. Боби отвори папката и плъзна три снимки по масата.
— На мен ми изглеждат достатъчно млади. Обзалагам се, че не са на повече от петнайсет.
Тод го погледна. Очите му бяха станали на понички. Ръцете му трепереха.
— Те само ги гримират да изглеждат млади… — изломоти той.
— А на теб ти харесва да ги виждаш млади, нали?
— Вие извъртате всичко.
— „Кой е твоят татко.ком“? „Воайор на живо.ком“? Не мисля, че ги извъртам. След това открихме „Троянски кон през задна врата“, който си вкарал на стария си компютър, преди да го подариш на Лейни. Управлява уебкамерата. За какво? За да можеш, когато Лейни не те пуска в стаята си, да я наблюдаваш от компютъра в дневната? Или от службата? А може би от твоя айфон, докато тя се облича сутрин, та да свършиш в гащите?
Очите на Тод щяха да изскочат от орбитите си. Той се изправи и удари с юмрук по масата. Развика се:
— Нищо не съм й правил, бе човек! Не съм слагал нищо в оня компютър! Кълна се! Кълна се в Господ! Боже господи, боже господи, о, боже… Добре. Имах някакви снимки. Голям праз. Няма нищо лошо в това. Деби, жена ми, вече не изглежда по _този начин_ — изрече той, като блъсна едната снимка обратно към Боби. — Нека си го кажем направо, човече, Мадона може да изглежда добре за петдесет и една годишна, но си остава _стара_. Не изглежда по _този начин_, независимо с какво я пълнят и опъват. Няма нищо лошо в това да гледаш снимки, за да си пофантазираш. „Плейбой“ — знаете го, Хефнър — е изградил империя от това. Нищо лошо няма да погледаш млади, хубави момичета. Тъй че да го духате, толкоз. Зная си правата.
— Не и когато са непълнолетни, Тод. Тогава е углавно престъпление. За всяка отделна снимка. — Боби направи умишлено дълга пауза, но не спря да дълбае с поглед. — Къде е Лейни? — настоя той.
— Какво искате, по… — Тод прокара пръсти през двата по-гъсти кичура кафява коса, останали от лявата страна на главата му. — Смятате, че съм отвлякъл доведената си дъщеря? Че съм сторил нещо на Лейни? Това е гнусно… Боже господи. О, боже…