— Достатъчно с божикането, брато. Къде беше през нощта на двайсет и трети? — попита Зо.
— Вече знаем, че си тръгнал от работата в пет часа — добави Боби. — Лейни е имала среща с някого в пет и половина. Съвпадение?
— Мамка му… Бях с момиче, и какво?
— Кое момиче?
— Лори. Не знам фамилното й име. Запознахме се в един бар след работа. Бяхме там с момчетата, нали разбирате? Поиграхме билярд, пихме и после се оправихме в моята кола. Подир това се прибрах вкъщи. Кълна се. Трябваше да ви го кажа още миналата седмица, само че не го направих. Мислех си, че Лейни ще се върне, както винаги е правила сестра й.
— Прекалено много пъти се кле, Тод — подхвърли Боби, клатейки глава. — И когато те хвана, се кълнеш, че е нещо друго. Лори, дето няма фамилно име, не ти върши работа. Ще трябва да измислиш нещо по-добро.
Тод отново се озърна в стаята.
— Искам адвокат — произнесе той и измъкна пакет цигари от якето си. — Трябва ми адвокат.
— Тук не се пуши — отвърна Боби и грабна пакета „Марлборо“ от ръката му. Мушна го в джоба си и излезе.
Стефани Гравано, заместник главният прокурор на окръг Маями-Дейд, се намираше отсреща в залата за мониторинг на Регионалния оперативен център и наблюдаваше шоуто от екрана на вътрешен приемник. Тя поклати глава при влизането на Боби.
— Няма достатъчно доказателства. Какво откриха в къщата?
Боби въздъхна и удари по стената.
— Ама че гадост…
Мобилният му телефон иззвъня сякаш по поръчка.
— Значи ще трябва да ги намерим — каза й той, кликвайки бутона за разговор. — Какво откри, Сиро?
Сиро Асеведо беше агент в отдел „Престъпления срещу деца“, от екипа на Боби. Един от най-добрите.
— Още сме тук, Боби. Крис извади душата на хард драйва на другия компютър. Търси, но не откри съответстваща програма, която активира „Троянския кон“ на компютъра „дел“ на доведения баща. Иначе има още снимки. Тоя тип е любител на хардпорно, знаеш ли? Само че не знам на колко години са момичетата, което съм сигурен, че ще е следващият ти въпрос. Трябва да поискаме мнението на Макбрайд.
Проклятие. Не беше нужно Крис или Сиро, или Стефани да изтъкват нещо, което вече знаеше. Без жертва, която да свидетелства, че е била непълнолетна при правенето на снимката, за да се образува дело за притежание на детска порнография, детето на снимката трябва да изглежда едва проходило. Ако е малко по-голямо от това, трябва да си вземеш експерт, който да разгледа снимките и да даде въз основа на физическото развитие на детето мнение за възрастта, която трябва да е под шестнайсет години. Невъзможно е да бъде определена с точност, тъй че ако снимката е на развита тийнейджърка, просто си ударил на камък. Ако тя изглежда на четиринайсет или петнайсет, предвидимият аргумент на защитата ще бъде, че тя би могла спокойно да бъде на седемнайсет, което декриминализира притежанието на нейна снимка с полов акт. Боби чуваше някакви крясъци от другия край на линията.
— Кой, по дяволите, крещи така?
— Тези крясъци зад гърба ми са на вещицата, „любящата съпруга“, която се е заяла с Крис. Много е разстроена, че разпитваш оня негодник, мъжа й. Вече за десети път повтаря как ще ми вземе значката, когато всичко приключи. Имам желание направо да й я дам заедно с обходния лист и заповедта, само да млъкне — изсмя се Сиро. — Нищо чудно, че продавачът на коли си е потърсил нещо друго.
— Тя даде ли ви униформата му?
Петъкът, в който Лейни бе изчезнала, беше работен ден. Ако Тод е отвел Лейни, по всяка вероятност трябва да е бил с униформата си. Ако нещо се е изпортило, ако Лейни беше мъртва или ранена, по униформата вероятно трябваше да са останали някакви следи. Боби бе откривал по-рано ДНК в маншет на яке и пръски от кръв във верижката на часовник.
Затова се налагаше да мисли нестандартно. Но тъй като новата заповед за обиск беше на основание порнографията, открита в компютъра на Лейни, агентите бяха ограничени в това, което търсят — тоест търсеха повече порнографски материали. Или техника за снимане, размножаване или разпространяване на порно. Получаването на униформата можеше да стане само с разрешението на госпожа Несъдействаща.
— Направено е. Имаме и обувките. Не ме питай как така каза „да“, но го каза. Обаче поне аз не забелязвам нищо очебийно. В момента Крис пренася компютъра в микробуса. Казва, че ще го разнищи, като се върне в офиса. Но аз се поразшетах из килера на този тип и открих нещо друго, Боби. Не е споменато в заповедта, но реших, че ще го намериш за крайно интересно предвид това, че работиш и по следата „Пикасо“, нали така?