Боби се извърна и погледна към топчестия търговец на коли на монитора в залата. Усети, че го полазват тръпки. „Винаги очаквай неочакваното — му беше казал ветеран от Нюйоркската дирекция на полицията преди много години. — Бясното куче невинаги изглежда бясно и психопатът невинаги изглежда луд.“
— Да, какво откри?
— Открих задна стая, врата към нещо, което преди трябва да е било част от гаража, преди някой да го приспособи. Отворих я и надникнах вътре. Открих цяло шибано ателие. И една камара — обърни внимание — картини. Дървета, цветя, улични пейзажи, ей такива простотии. Попитах женичката му кой е _големият художник_. А тя каза, че не може да направи дори рисунка на човече. Тогава хлапето изтърси, че бил татко му. Обичал да рисува през уикендите. Така се разтоварвал.
38
— Тялото на младата жена, открито миналия четвъртък в изоставения хотел „Ригал, апартаменти“ в центъра на Маями, най-сетне бе идентифицирано. Нашият репортер Марк Фелдинг, който е лично замесен в тази невероятна история, разказва — обяви нахаканата блондинка в тесен син пуловер, подчертаващ големия й бюст.
— Андреа, самоличността на младата жена, открита миналия четвъртък от агентите на Правозащитната агенция на Флорида и полицията на град Маями в този отреден за събаряне хотел, остана загадка до тази сутрин, когато направеният ДНК анализ я идентифицира като седемнайсетгодишната Гейл Сампсън от Холандейл, една объркана тийнейджърка с проблемно минало. Защо установяването на нейната самоличност отне толкова време? Макар че служителите на ПАФ и полицията отказват коментари, източници, присъствали на страховитото местопрестъпление, потвърждават, че тялото е било обезобразено до неузнаваемост. Ти си права, Андреа. Този случай наистина е достоен за сюжет на трилър. Въпреки че дадох обещание да съдействам на полицията и да не преча на разследването, това обезобразяване, както ми бе описано от въпросните източници, изглежда съответства на раните, нанесени на момичето, нарисувано в зловещата картина, която ми беше изпратена лично по пощата до телевизия WTVJ, Канал Шест, още миналата седмица. Картината вероятно е нарисувана от убиеца на Гейл Сампсън. Според сведенията на полицията Сампсън редовно е бягала от дома на приемните си родители Гай и Тути Родригес преди последното си изчезване, станало през месец юни. Но фактът, че е в неизвестност, е докладван в Службата за закрила на детето и семейството едва на шестнайсети септември — почти три месеца по-късно, когато безхаберният учител се обадил на семейство Родригес, за да ги пита защо тя не посещава училище. Намираме се пред жилището на семейство Родригес, но никой не отваря вратата. Както знаеш, Андреа, агенти на ПАФ разследват скорошното изчезване на друга тийнейджърка с проблеми от Южна Флорида, тринайсетгодишната Илейн Емерсън от Корал Спрингс, която не се е прибрала в дома си след училище на двайсет и трети октомври. Илейн се води избягала в списъка на ПАФ, качен в уебстраницата на агенцията, но органите на реда се опитват да установят дали изчезванията на двете момичета не са свързани по някакъв начин. Да се надяваме, че такава връзка няма. Аз съм Марк Фелдинг, а това е част от журналистическото разследване за тъмната страна от живота на избягали тийнейджъри от Южна Флорида, по което работя…
Мъжът погледна към уискито си „Джей & Би“ и го разклати в евтината чаша. Не успя да сдържи усмивката си, докато гледаше новините на плоския екран над бара, въпреки че щеше да се изтълкува много, много зле, ако някой го видеше в този момент. Най-малкото би било крайно _неуместно_. Така че прехапа силно бузата си от вътрешната страна, докато не прокърви. Не го заболя, но поне спря усмивката му. Едно „вампирско“ ухилване с окървавени зъби определено щеше да привлече вниманието и да озадачи околните.
Най-сетне бе станал централна новина. Беше забелязан. Въпреки опасността да бъде изобличен, въпреки че вече официално живееше на ръба, усещането беше хубаво. Твърде дълго бе стоял сам с ексцентричните си мисли и беше вършил неща, които самият той понякога считаше за… неправилни. Но в момента решението да покаже на света кой е и на какво е способен беше странно освобождаващо. А опасността от това да седи в този бар, пълен с непознати хора, и да слуша заедно с тях за ужаса, който бе способен да всява, беше… възбуждаща. Не беше хомосексуален, но си представяше какво е усещането да се разкрие, ако беше такъв. Или поне да _реши_ да се разкрие. Особено ако например бе известен спортист или рокзвезда, увити в красива, мъжествена, търговска опаковка, в която се е задушавал — простото решение да бъде това, което е, независимо от последствията… щеше да е пречистващо. Дори никога да не си прекрачвал наяве затворената врата към този различен, розов хомосвят, самото _решение_ да го сториш сваляше огромна тежест от плещите ти.