Наградата за Марк от телевизията за това, че й помогна да задържи най-високия рейтинг, беше триминутен специален седмичен обект „Попитайте Марк“ в понеделник и сряда — програма за самопомощ в превенция на престъпленията, която неговият продуцент първоначално възнамеряваше да изпробва с някой от новоназначените сополанковци. Как да разпознаете сексуалния хищник; как да се защитите срещу изнасилвач; как да се предпазите от кражба на личните ви данни — неща от този сорт. Не беше звезден миг, но все пак бе редовно актуално предаване. Възможност да си създаде име. Досега не беше получавал такъв шанс.
Тъй като не искаше да се издънва, посвети голямата част от предобеда на сценария за първото излъчване в сряда. После се захвана с някакво проучване и преди да се усети, вече оставаха само тринайсет минути до извикването му. Разполагаха само с един час в студиото и всяка секунда се броеше, а тъй като директорът на студиото не беше ничий приятел, определено трябваше да мине през гримьорната.
— Фелдинг! Ей, Марк!
Марк разпозна гласа зад гърба си, подминавайки забързано нюзрума по коридора. Беше Тери Уолш от залата за приемане на пощата. Правейки няколко крачки назад, извика:
— Здрасти, Тери! Бързам…
— Имаш пратка, която не се побира в кутията ти — съобщи Тери, който беше абсолютно копие на Джери Гарсия.
Тикаше количка с пощата, размахвайки жълт плик с нестандартно голям размер.
— Да го оставя ли на бюрото ти?
Марк се закова с разтуптяно сърце. Очакваше архивни видеозаписи по друг обект от предаването за самопомощ. Може би Тери имаше предвид тях. Жълтият плик можеше да не е за него.
— Какво е, Тери?
Тери отново размаха плика.
— Откъде да знам бе, човек. Пристигна днес. Сигурно е предадено на ръка. Написано е твоето име, но не се побира в кутията ти. Не се прегъва. — Той се опита да прегъне плика, за да му покаже.
— Не! Не! — развика се Марк, втурвайки се назад по коридора с протегната ръка, сякаш Тери държеше в ръцете си бомба и си играеше с червените и сини жички. — Недей! Не го пипай!
Тери отстъпи назад.
— Добре бе, човече — отвърна той и сви рамене, подавайки плика.
Сърцето на Марк биеше до пръсване. През ума му преминаха като на лента сцени от двата му любими сериала — „От местопрестъплението“ и „Закон и ред“. _Какво да направи?_ Не трябваше да го подмята. Това не биваше да прави. Трябва да огледа плика. Ето как трябваше да постъпи. Без паника. Преобърна плика в ръцете си. Нямаше особени белези. Само обикновен етикет с надпис на компютърен принтер „WTVJ 6, разследващ репортер Марк Фелдинг“, залепен на предната му страна. Той притисна леко пакета. Усещаше се нещо твърдо и обемисто. С грапавини. Подуши мястото на затваряне. Миришеше като боя.
Марк погледна часовника си и извади мобилния телефон. Набра номера на своя продуцент с треперещи пръсти, крачейки обратно към кабинета си.
— Пол, обажда се Марк — произнесе той при включването на гласовата поща.
Опита се да овладее все по-силната възбуда в гласа си, но май не се получи.
— Боя се, че днес няма да мога да направя записа. Нещо изникна. Мисля, че е наистина голямо.
41
Двете момичета седяха една срещу друга на пода, притиснати в неестествена прегръдка. Китките на отпуснатите им надолу ръце бяха оковани заедно, а изпонарязаните им лица бяха обърнати към художника. На мястото на очите зееха черни дупки. По бузите им се стичаха червени сълзи надолу към изкривените отворени усти, увековечени с плътен замах на четката в смразяващи кръвта писъци.
Снимката на зловещата рисунка на двете викащи блондинки, вече увеличена до плакатен размер като веществено доказателство, в момента висеше на ново корково табло, което заемаше цялата стена в отдела на екипа за борба с престъпления срещу деца. До нея беше закачена снимка на рисунката на Гейл Сампсън, получена миналата седмица. Под тях бяха наредени снимки от местопрестъплението Сампсън, направени в „Ригал, само апартаменти“. Бюлетините на Информационния център за застрашени изчезнали лица бяха закачени с лепенки под викащите блондинки, но там липсваха снимки от местопрестъплението. Засега. От десет часа предобед в петък всичко, с което разполагаха, беше поредният брутален портрет.
— Картината е изпратена в лабораторията — обяви Боби на насядалите около заседателната маса мъже в отдела на отряда за борба с престъпления срещу деца: Зо, Франк Весо и специалните агенти за борба с престъпления срещу деца Сиро Асеведо и Лари Вастайн.