Боби кимна.
— Това е още една причина, поради която не ми се иска да го закопчаваме още сега. Ако той е замесен, ако е Пикасо, тогава може да ни отведе до другите момичета, които е възможно да са още живи. Гейл Сампсън беше убита само един-два дни преди да я открием. Не храня особени надежди за сестрите Боганес, но за другите храня, ако изобщо има други. Дали Ламана е Пикасо, или е някой друг, крайният въпрос, на който трябва да отговорим, е онзи, който ще ни отведе при жертвите. Дотук индикациите са, че този мъж си набелязва избягали или изоставени деца — нежелани от никого. Как? Как се среща с тях? И с каква музика ги подмамва да го последват извън домовете си през нощта, все едно е Вълшебния свирач? Ако открием мястото, откъдето ловува, може и да го намерим.
В този момент телефонът на Боби иззвъня. Той прие разговора, след като видя номера.
— Дийс.
— Агент Дийс, обажда се дежурен офицер Карин Кьоле, от ПАФ в Талахаси. Обаждам се да докладвам, че непълнолетната, която сте обявили за издирване в системата, е била засечена тази сутрин от полицейското управление на Корал Спрингс при подаден сигнал за нахлуване в частен дом. Лиза Ашли Емерсън, дата на раждане 10 май 1991 г., е транспортирана в Корал Спрингс, предстои разпит и уведомяване на родителите. Аз ли да се свържа с арестуващия орган от ваше име и да ги информирам за издирването, или ще желаете сам да предадете информацията?
43
— Търсехме те, Лиза — обяви Боби с усмивка, когато той и следовател Бил Дагър отвориха вратата и влязоха в неговия кабинет в Полицейското управление на Корал Спрингс.
Кльощавото момиче с дълга, чорлава кестенява коса изпищя, подскочи в стола и изпусна мобифона си, по който очевидно бе дърдорила до момента. Той се удари с трясък в тънкия килим, разпадна се на части, които рикошираха в три различни посоки.
— Аз… вие… Не ви чух да отваряте вратата. Мислех, че е баща ми — изпелтечи тя, навеждайки се да събере парчетата. Тя се прокашля. — Моят доведен…
Боби вдигна батерията и й я подаде.
— Доведеният ти баща ли? Не. Но точно за него искам да разговарям с теб, Лиза. Аз съм специален агент Боби Дийс. Работя в Правозащитната агенция на Флорида. Разследвам изчезването на по-малката ти сестра Илейн.
— Ох. — Погледът на Лиза се стрелна из стаята. Седеше на крайчеца на стола, сякаш готова да побегне.
— От две седмици се опитвам да говоря с теб, но теб те няма вкъщи, няма те в училище. Вече не работиш в боулинг залата. — Той се подпря непринудено на ръба на металното бюро пред нея.
Дагър стоеше на стража до вратата.
— Каква е тази работа? Да нямаш проблеми, Лиза?
Тя се загледа в скута си, където разчепкваше хартиена носна кърпичка.
— Не. Няма проблеми. Просто точно сега не искам да бъда вкъщи, това е всичко.
— Защо? — попита Дагър.
Тя сви рамене.
— Кога за последен път видя Лейни? — запита Боби.
Тя отново вдигна рамене.
— Не знам. Май в деня, преди да не се прибере. На закуска.
— Какво си мислиш за изчезването на сестра ти? Има ли причина и тя да не иска да се връща у дома?
Лиза не пророни дума дълго време. Продължаваше да къса кърпичката на малки въздушни лентички.
— Гледах новините в дома на моята приятелка. Видях, че някакъв тип убива тийнейджърки, нали знаете? И рисува изчанчени картини на мъртвите момичета. И че Лейни… — Гласът й пресекна. — О, господи, че Лейни може да е при него, разбирате ли? После майка ми каза, че полицията е идвала вкъщи и е взела разни неща като компютъра и други работи, и че са разпитвали Тод в полицейския участък.
Боби кимна.
— Виж, нямам право да обсъждам всичко с теб, но в момента наистина водим няколко разследвания. И твоят доведен баща определено беше разпитван за някои неща — такива, за които искам да разговарям с теб.
Тя се изчерви и пак заби поглед в скута си.
— Нямаше начин отново да се прибера у дома след онова нещо. Щом той е още там.
— Тод?
Тя кимна.
— Кажи ми защо.
Тя поклати глава и преглътна хлипането. Когато накрая заговори, изтънелият й глас звучеше като шепот:
— Тя е добро дете, Лейни. Добра сестра. Не съм й казвала това. Мислех, че само е напуснала за няколко дни, за да се махне от него и изобщо, разбирате ли? Да го накара да престане да се опитва да влиза в стаята й. Както мен — аз не му търпях гадориите, разбирате ли? Мръсен перверзник. Но после тя повече не се прибра, а той пак си е вкъщи. Аз няма да се върна там. — Лиза най-сетне даде воля на сълзите си.