Боби й подаде друга кърпичка от кутията върху бюрото на Дагър. Не произнесе дума, докато тя се опитваше да се съвземе.
— Та аз и моите приятели просто се вмъкнахме в онази къща — мислехме, че е празна. Нали разбирате, когато хората не могат повече да плащат за нея? Забравих как му викат на това. Не бяхме влезли да крадем. Просто не исках да се връщам у дома, това е. Той е гадняр, мръсник и перверзник и… о, господи, мисля, че може да е направил нещо на Лейни…
44
— Значи, мислиш, че той е човекът, когото търсим? — попита с повдигната вежда съдия Ройбен Съливан, подписвайки заповедта за обиск, която им позволяваше да претърсят отново дома на Тод Ламана — този път за доказателства по убийството на Гейл Сампсън и изчезването на сестрите Боганес.
Съдията вече бе подписал такава заповед за черната кола на Тод „Инфинити Кю45“, модел 2001.
— Пикасо, значи? Така ли го наричат медиите?
— Както изглежда, името му приляга — отвърна Боби, оглеждайки дузината карикатури на знаменитости, рисувани с въглен, които покриваха стените в офиса на съдията.
С неестествено голямата си глава с къдрава червена грива, грамаден нос като на Карл Молдън* и дребно тяло самият съдия Съливан приличаше на карикатурно изображение на елф.
[* Известен актьор (партньор на Майкъл Дъглас в серията „Улиците на Сан Франциско“). — Б.пр.]
— Страхотно. Още един сериен убиец с екзотично име в Южна Флорида. Виж само какво направи Купидон за туризма в Маями — не престават да снимат шосето „Макартър“ — отбеляза съдията, поклащайки глава. — Спират движението да направят снимка на кървави петна с петгодишна давност, които вече не са там.
— Пропускате мъртвите знаменитости, съдия — напомни му Стефани. — Все още спират автобуси на Оушън Драйв пред къщата на Версаче. Вече стана десетилетие. Не се ли гледа в този съд и делото на Ана Никол Смит?
Съдията направи гримаса, сякаш беше изял лимон.
— Не ми го напомняй. Цял месец не можеше да се стигне с кола до Трето Авеню. Надявам се този път сеирът да не се разпростира на север. Задръж твоите кръвожадни туристи и камерите им в Маями. — Съдията плъзна съдебната заповед към Боби по заседателната маса. — А вие, момчета, дано този път да откриете каквото търсите.
След това надяна черната тога и напусна кабинета, отправяйки се към съдебната зала.
Със заповедите в ръце Боби и Стефани се озоваха в хаотичните коридори на Окръжния съд в Броуард. Извън съдебните зали на четвъртия етаж хленчеха или ревяха бебета в сгъваеми колички, бутани от тийнейджърки, които изглеждаха прекалено млади за майки, редом до уморени жени на средна възраст, които изглеждаха прекалено млади за баби. Служители на Шерифското управление на Броуард ескортираха подсъдими с белезници към съдебните зали. Свидетели и пуснати от ареста обвиняеми, някои по размъкнати до коленете шорти и тениски без ръкави, се тълпяха около дъбовите врати в очакване да бъдат призовани или обмисляйки дали да не духнат, преди да са ги извикали. Когато бащата на Боби, бог да го прости, беше съдия в Ню Йорк, ако някой се появеше в залата пред него по къси гащи, щеше да бъде обвинен в неуважение. А неуважението означаваше отиване зад решетките, независимо дали е свидетел, или обвиняем.
— Имаме подписи и на двете. Аз потеглям към къщата — обяви Боби по мобилния телефон, докато двамата следваха евтиния черен изолирбанд на пода, който отклоняваше потока от хора от новото углавно крило на съда към по-старата му част и редицата асансьори, които слизаха до фоайето.
Боби мразеше съдебната сграда на Броуард. Приличаше му на лабиринт за плъхове.
— Зо ли беше? — попита Стефани.
Боби кимна.
— Момчетата седят пред къщата. Колата е при „Кармакс Помпано“ барабар със собственика й. Зо и Весо отиват да я вземат от там. Шерифското управление също участва, тъй като ще ползваме тяхната лаборатория. Благодаря, че беше толкова експедитивна, Стеф. И ти благодаря, че ме придружи. Не беше длъжна да го правиш.
Опашката за асансьорите беше от по четири човека в редица, тъй че той я поведе за лакътя към стълбите.
— Това ми спести насрочената среща при съдия Спенсър, тъй че аз ти благодаря — подхвана тя, докато тракащите й токчета отекваха по празното стълбище. — Но те предупреждавам, Боби, че въпреки всичко може да имаме реален проблем с боите, които Сиро е иззел от ателието на Ламана. Марката им, изглежда, съвпада с използваната боя в картините на Пикасо и това е много добре, но Сиро не биваше изобщо да ги пипа без заповед. Даже не трябваше да припарва до това ателие.