С кафяв хартиен плик под едната мишница, в който бе побрал всичките боклуци, които притежаваше на този свят, и кашон с шест бутилки бира „Шлиц“ под другата, Уоли излезе от болницата в понеделник следобед, качи се в автобуса и се опита да измисли накъде, по дяволите, да поеме сега. Тъй като главата го цепеше и беше все още бинтована, сестрата, която го изписа, му препоръча да намери временен подслон. Но Уоли си беше имал работа с Организацията за подпомагане на безпризорни и знаеше, че там много по-лесно можеш да се набуташ между юмруците, отколкото под някой мост в компанията на пъпчасал кретен и най-добрата му приятелка — бейзболната бухалка. Уоли обичаше да има собствено пространство. И да прави каквото си иска. Не искаше никой да му казва как да живее, само защото му предлагат възглавница и топла манджа.
Спомни си за своя стар другар Барт, с когото известно време деляха общ терен, преди Барт да падне мъртъв на улицата миналото лято. Барт беше пълен с идеи къде да спят, когато положението с полицията станеше напечено, или къде да се подслонят от дъжда. Форт Лодърдейл Бийч беше пълен с техни втори или трети домове, собственост на стари хора, които не искаха да се местят във Флорида, преди на север да е хванал истински студ, като например през януари и февруари. Страхотни места за преспиване. Разбира се, наказанието беше много по-строго, ако те хванат в чуждо легло, отколкото в парка по късните часове. Барт му беше показал белега от куршума в гърдите си — засвидетелствана почит от полицая, побързал да дръпне спусъка, когато го спипал да се вмъква през чужд прозорец. Чака те присъда и затвор. Разбира се, помисли си Уоли на слизане от автобуса при Лас Олас и Хендрикс Айл, за тези неща се тревожиш, _ако_ те хванат.
Както с много стари къщи в шикозния квартал Хендрикс Айл във Форт Лодърдейл, отделен от булеварда „Лас Олас“, почти във всяка втора нещо се строеше или събаряше. Стари домове се сриваха до основи и на тяхно място се издигаха нови, появяваха се високи жилищни квартали от двете страни на булеварда край доковете. Насред новото строителство все още се мъдреха някои стари къщи близко до пресечката, с плътно затворени кепенци като бомбоубежища — поне до официалното пристигане на зимата след няколко месеца. Домове, които бяха твърде стари за алармени системи.
Слънцето вече залязваше и всички строителни обекти бяха опустели. Но дори и така, Уоли знаеше, че накуцвайки като зомби насред пътя, с бинтована като на мумия глава и шевове по лицето, сто процента щеше да привлече вниманието на всеки излязъл да побяга или да разходи кучето си, затова се вмъкна в бетонния скелет на строяща се сграда, отвори една студена бира и зачака да се стъмни. Когато светлините на къщите и на яхтите отвъд бреговата линия започнаха да блестят, той пое през камарите от изкопна пръст, бетонни отломки и ръждясала арматура към рушащия се вълнолом и закрачи по протежението му към къщата, за която му беше говорил Барт: бунгало, боядисано в цвят розово фламинго, със защитни капаци срещу урагани на задната стена, чийто резервен ключ беше скрит в тайна метална кутия зад саксия с мъртви цветя. Само след минути щеше да е вътре, далеч от хорските погледи, и с малко повечко късмет щеше да се наслаждава на видеоиграта „Ейс Комбат“, ако накараше проклетото устройство да заработи.
Само че тайната кутия липсваше.
Мамка му. Всички прозорци бяха запечатани с метални отварящи се щори. Уоли се озърна наоколо. Главата го цепеше. Може пък просто да си направи бивак тук в задния двор и да се огледа за ново място на сутринта. Тогава забеляза старата дванайсетметрова яхта, закотвена зад къщата. Собствениците очевидно не бяха тук поне до следващия месец, следователно и яхтата явно нямаше да им дотрябва, а и тя не му изглеждаше като да е плавала в морето напоследък. На задната й част беше изписано името „Краун Джуъл“ с избелели позлатени букви. Уоли реши, че при липсата на възпиращи щори по нея щеше да му коства далеч по-малко усилия да влезе в „Краун Джуъл“, отколкото в неугледната къща. Той скокна в лодката и се покачи на борда. Щеше да е прекалено да се надява на някаква храна там долу, но човек никога не знае. Можеше да се намерят няколко консерви и бутилирана вода. Бирички също нямаше да е зле. Така можеше да изкара няколко дни, докато се пооправи и се върне на улицата да посъбере мангизи.