Тя придърпа лицето му близо до своето и с върховете на пръстите си избърса сълзите в очите му, преди да са потекли. После го целуна по устните и топлият й език срещна неговия, задълбочавайки целувката. От дълго време не се бяха целували, а още по-отдавна страстно. Лу Ан имаше чудни устни, топли и пълни, те леко потрепваха, когато се целуваше.
Притегли я към себе си, ръцете му се заровиха в дългите къдрици, притиснаха гърба й. Искаше да я почувства цялата — топлата й кожа, овала на лицето, извивката на талията й. Искаше да я докосва, да й се насити докрай, защото знаеше, че на следващия ден всичко щеше да е свършило. Копнееше да запази всяка секунда от това усещане, преди отново да го е напуснало.
Тя не се отмести. Вместо това се притисна още по-плътно към него, ръцете й се движеха жадно по тялото му, както неговите правеха с нея. Тя издърпа ризата му от панталона и прокара ръце под нея по гърба му, докосвайки го с върховете на ноктите си, сетне ги премести върху гърдите, намирайки зърната му, и после ги плъзна надолу към стегнатия му корем. Измъкна ризата през главата му с двете си ръце.
Той я гледаше, легнала пред него на канапето, чувствайки се донякъде като тийнейджър, който е отишъл на среща и току-що е получил сигнал, че това ще е великата нощ. Беше възбуден, жаден да я докосва, да проникне в нея, но и неуверен, защото искаше да бъде сигурен, че това решение е и нейно. Искаше да знае, че тя е сигурна в следващата стъпка. Сякаш прочела мислите му, тя седна на канапето и издърпа пуловера през главата си. След това се пресегна и разкопча сутиена си, който се плъзна в скута й, разкривайки красивите й заоблени гърди с настръхнали зърна. Пресегна се, взе ръцете му и ги постави върху тях.
— Искам да ме любиш, Боби, моля те.
Никога не бе я желал повече. Изправи се пред нея, разкопча лепенките от велкро на колана си, които държаха кобура на пистолета му, и го постави на масичката за кафе зад себе си. Лу Ан се пресегна, разкопча токата на колана, отвори ципа на панталона и взе да го смъква заедно с гащетата по бедрата му, докато те се свлякоха на пода. Той стоеше там, цял разголен пред нея, членът му бе твърд и изправен.
После се отпусна върху нея на канапето и направи това, за което тя го бе помолила.
52
Когато слънцето се показа, Лу Ан продължаваше да спи на гърдите му, където бе прекарала нощта. Обезболяващите лекарства, които й бяха дали в болницата, бяха свършили работа. Но това, разбира се, не можа да излекува безсънието на Боби. Всъщност мозъчното й сътресение беше още една грижа, която го държа буден цялата нощ. Проверяваше състоянието й на всеки два часа, за да е сигурен, че зениците й реагират на дразнители, че рефлексите й не са нарушени, че е в безопасност до него и усеща дишането й върху кожата си…
Утрото беше настъпило и те продължаваха да лежат под топлите завивки прегърнати, с преплетени крака. Толкова отдавна не бе лежал на това място, че вече не помнеше кога е бил последният път. Знаеше само, че когато нещата бяха хубави — преди Кейти да ги напусне — беше приемал за даденост усещането на дъха на Лу Ан върху гърдите си, уханието на косата й до носа си и извивката на кръста й под дланта си. Въпреки че се бяха оженили сравнително млади — много по-млади от повечето им приятели и определено по-млади, отколкото родителите им биха искали — в продължение на почти седемнайсет години Боби вярваше, че имат страхотен брак. С много хубави моменти и по-малко спадове, когато парите не им стигаха, но нямаше нищо, което да му се струва непреодолимо. Нищо, което да го кара да мечтае за нещо по-добро. Фактът, че е ченге, означаваше, че девет от всеки десет приятели бяха разведени, в процес на развод или изневеряваха. Поради хиляди причини според разни психолози нестабилните бракове и извънбрачни връзки вървяха заедно с длъжностната им характеристика. Но това не важеше за него и Лу Ан. Винаги се чувстваха толкова добре заедно. И сега, след като отново бе вкусил онова, което бе считал за даденост през всичките години, не му се искаше утрото да настъпи. Не му се искаше да се връща към вчерашния ден, макар и да съзнаваше, че не може да избира.
Той внимателно отмести главата й върху възглавницата и я остави да спи, докато се бръсна и взе душ. Независимо от крехкия статут на личния си живот, трябваше да открие една непълнолетна, да установи с положителност самоличността на два трупа и да залови един психопат. Беше едва осем часа сутринта, а вече имаше десет съобщения на мобилния си, който бе изключил нощес за пръв път от много време. Ако беше нещо съвсем лошо, нужните хора знаеха как да го намерят.