Той наблюдаваше съня й, докато се обличаше безшумно. Нила беше заела мястото му, сгушвайки се до Лу Ан, положила глава на възглавницата. Наблюдаваше го с големите си кафяви очи как закача мобилния си, облича спортното си яке и стои загледан дълго време. Не беше сигурен как да постъпи. Ако събуди Лу Ан, за да й каже довиждане, магията щеше да се развали. Тя щеше да го погледне с недоумяващ поглед на сънено дете, учудено кой е този непознат човек, дето й се усмихва от другата страна на матрака. С поглед, който казва „Как съм попаднала тук?“ и „Какво сме правили снощи?“. Може би беше по-добре просто да тръгне…
Но пък да тръгне, без да каже довиждане, беше обидно. Тогава тя наистина щеше да има причина да не разговаря с него, когато се прибереше. Реши да рискува. Приседна на края на леглото и нежно отмахна косата от лицето й. Прошепна:
— Трябва да вървя. Никаква работа днес. Просто се излежавай.
Лу Ан отвори очи и примижа заради слънчевите лъчи, които се процеждаха през щорите.
— Добре — каза тя и кимна.
— Как се чувстваш?
— Как изглеждам?
Лявото й око беше тъмномораво и полузатворено от отока, а драскотината й беше станала още по-ярка от снощи. Изглеждаше като след няколко рунда с Тайсън.
— Красива — каза той.
— Лъжец.
Той се усмихна.
— Ще ти се обадя, за да се уверя, че си добре. По-добре не ставай от леглото. Лекарска заповед. — Боби я целуна по бузата и се надигна да тръгва.
Тя го докосна по ръката.
— Само толкова? — попита тя.
Той поклати глава.
— Надявам се, че не.
Наведе се и я целуна по устните. Тя отвърна на целувката, докосвайки с език неговия, с ръце на врата му. Той я задържа в прегръдката си и тя не се отдръпна.
— Пази ми мястото — прошепна той на ухото й.
Тя кимна.
— Сега отивам да заловя един лош човек и ще се върна.
Тя пак кимна.
— Как изглеждам? — попита той, след като се изправи и изпъна якето си.
— Красив.
— Лъжкиня — отвърна той с усмивка.
После се наведе и я целуна отново, преди да излезе.
53
— Както вече ви казах, когато ги видях за последен път, те тръгваха към дома на тяхна приятелка или където ще да е. Бяха разхайтени деца. — Глория Лето се прекръсти и погледна към небето. — Лошо е да се говори така за мъртвите. Да ме прости Господ. Но бяха в безпътица, разбирате ли? Сестра ми, тяхната майка, Бог да я прости, се дрогираше. Това я изяде отвътре — телом и духом — от нея бяха останали само кокали, преди да умре. Преди онзи негодник да я зариби, си беше добра майка, разбирате ли? Имаше си работа, грижеше се за семейството, но… почнеше ли да се друса, забравяше за момичетата. Те просто подивяха, разбирате ли? И всяка нощ различни мъже в тази къща…
Глория въздъхна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Не знам. Не искам да казвам нищо повече. Лошо стана. Когато сестра ми, когато тя почина миналата година, аз се опитах да взема момичетата и да ги вкарам в пътя. Да ги отгледам както трябва, да ги заведа в църквата, да ги науча да бъдат добри момичета. Нямате представа, жертвах се заради тях. Само че Роузан, тя все ми отговаряше. Не се прибираше понякога нощем. А когато се прибираше, влачеше момчетии, промъкваше ги в къщата ми. После Розали, по-малката, също тръгна по лошия път. Когато намерих наркотиците — пликчетата в чантите им — им казах: „Достатъчно! Не искам в дома си дрогирани уличници!“. Как можеха да се друсат, като знаеха докъде се докара майка им? Не помня дали беше два дни или седмица по-късно, но си тръгнаха. Къде заминаха, не ми казаха, но повече не се върнаха. Събрах дрехите им и ги изхвърлих може би месец след това, за да дам стаята под наем. Всичко изхвърлих.
— Госпожо Лето, племенничките ви имаха ли достъп до компютър? — попита Боби.
— Позволявах им да използват моя. Оставих ги няколко пъти да го ползват за училище, нали разбирате? После, когато намерих дрогата, го скрих, защото се боях, че ще го продадат, за да се надрусат.
— Може ли да го видим?
Тя поклати глава.
— Някой се вмъкна в къщата и го задигна, пуст да остане. Заедно с телевизора и бижутата ми. Всичко замина. Всичко. Даже питието от кухненския бюфет.
— Съжаляваме да го чуем — произнесе Зо.
Тя сви рамене.
— Благодарим, че ни отделихте от времето си, госпожо Лето. И отново приемете съболезнованията ни — добави Боби.
Глория отново сви рамене и се прекръсти.