— Нали не трябва аз да плащам за погребението им? Тоест аз да дам парите?
— Не зная, госпожо. Трябва да проверите при адвокат какви са финансовите ви задължения — отвърна Боби.
— Онзи репортер ми каза, че не трябвало да ми плаща, за да говори с мен, но не е така. Искам да кажа, когато хората разговарят с Опра, им плащат, нали?
— Разговаряла ли сте с пресата, госпожо?
— Мислех, че ще ми плати. Искаше да ми зададе въпроси за момичетата и защо са избягали. Казах да, разбира се. Но сега мисля, че трябва да получа пари.
Фелдинг, вероятно. Или друга акула със заредена камера, която лови риба в мътна вода. Моментът бе подходящ да отвърнат на удара.
— Съгласен съм с вас, госпожо Лето — каза Боби. — Не мисля, че трябва да говорите с някого от пресата, ако не ви плащат. Жертвите на престъпления получават големи пари, за да говорят с медиите. Говорим за хиляди долари. Не се поддавайте.
Те оставиха Глория Лето да премисля финансите си на предната веранда на къщата близнак и поеха по очуканата бетонна алея. Хлапетии, които играеха с обръчи и скачаха с въже, ги изгледаха подозрително.
— Намерили са шаран — забеляза Зо и поклати глава.
— Сиро ли се обади преди малко? — попита Боби.
— Да. Върнал се е от „Кармакс“. Боб и Мери Бонър, които са собственици на къщата в Хендрикс, наистина са купили буика в гаража им през 2005 година от „Кармакс Помпано“. Продала им го е Карън Алфиери. Лари е разговарял с нея — тя не знае нищо.
— Но има връзка с местоработата на Ламана.
— Да, има — съгласи се Зо, измъквайки цигара от пакета.
— Мислех, че си ги отказал.
— Ами. Официално съм се провалял в две неща през живота си — отказване на цигарите и отказване на пиенето. И вече не се крия, тъй че не ми се слушат повече глупости. Достатъчно ми е опяването на Камила.
— Никога не съм мислил, че клечките за зъби или замяната с нещо друго вършат работа. Знаеш ли, все още не съм убеден, че Ламана има достатъчно акъл за тая работа — заяви Боби, свивайки рамене. — Но може пък и да греша.
— Какво излезе с двете различни кръвни проби на първата картина? Онази със Сампсън?
— Знаем със сигурност, че нито една от тях не принадлежи на Лейни. Колкото до това дали отговарят на сестрите Боганес, надявам се лабораторията да потвърди, че и двете отговарят. Днес трябва да научим. Ако не, тогава… — Боби не довърши изречението.
И двамата знаеха какво означава „ако не“. Още жертви.
— Ламана е под денонощно целоседмично наблюдение. Да го видим какво прави — напомни Зо.
Мобилният телефон на Боби иззвъня точно когато влизаха в колата.
— Дийс.
— Агент Дийс, обажда се дежурен офицер Крейг Рокенстайн от ПАФ в Талахаси. Обаждам се да ви съобщя, че непълнолетният, когото сте обявили за издирване в системата, Рейналдо Кун, бял, от мъжки пол, дата на раждане 7 юли 1990 г., е бил засечен снощи в двайсет и три часа и трийсет и две минути от следовател Грег Коусърт от Шерифското управление в област Палм Бийч, терминал ОР1 26749. Желаете ли да се свържа с Шерифското управление в Палм Бийч от ваше име и да ги информирам, че се издирва?
_Боже мили, Рейналдо Кун. Рей Кун. Открили са Рей…_
Той остави Зо в колата и отново излезе на улицата.
— Не, не. Аз ще се обадя — отвърна той тихо, опитвайки се да събере мислите си, които се блъскаха в главата му като при верижна катастрофа.
Сърцето му заби учестено. _Дали е бил с Кейти?_
— Кой е номерът за свързване?
Пръстите му трепереха толкова силно, че едва уцелваше цифрите. В гърдите му се надигаше напрегнато очакване. Можеше да се сравнява единствено с подклажданото от адреналин очакване по Коледа, когато беше хлапе и слизаше по стълбите с надеждата да види под елхата точно каквото си бе пожелавал през цялата година. И нетърпимият страх, че може да не се окаже там.
— Следствената служба. Ричардс.
— Следовател Коусърт, ако обичате.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита служителката.
— Обажда се агент Боби Дийс от ПАФ тук в Маями. Снощи следовател Коусърт е задържал човек, когото съм обявил за издирване.
— О, да. Изчакайте секунда. Ей, Грег — провикна се тя, явно от другия край на стаята. — Търсят те от ПАФ.
Боби се вслушваше в общия шум от стаята на отряда в продължение на цяла вечност, както му се стори. Долови откъслечни фрази от разговор, прекъсвани от смях. Накрая някой вдигна.
— Коусърт.
— Следовател Коусърт, обажда се агент Боби Дийс от ПАФ тук в Маями. Бях пуснал за издирване едно лице, което сте засекли снощи, Рейналдо Кун. Задържан ли е?
— Може да се каже — отвърна през смях Коусърт. — Със сигурност няма накъде да бяга.