Боби моментално си представи Кейти, лежаща в болнично легло със системи и тръби, неспособна да говори. Или седнала мръсна и разчорлена в затворническа килия, твърде засрамена да се обади на майка си и баща си. Прокара пръсти през косата си, опитвайки се да овладее мислите си. Затвори очи.
— Защо? Катастрофа ли е имало? В болницата ли е, или къде?
— Не ми прилича много на катастрофа, агент Дийс. Хлапакът е получил два куршума в тила си. Едно момче, бойскаут, което е лагерувало в Бел Глейд, е открило останките му. Както изглежда, е престоял там известно време. Надявам се, че не ви е нужен за нещо важно, защото вашият Рейналдо е мъртъв.
54
— Добре ли си? — попита Зо, когато Боби се качи обратно в колата и метна цигарата си през прозореца.
— Не — отвърна Боби, отлепвайки от тротоара.
— Какво има? Кой се обади?
— Шерифското управление в Палм Бийч е открило тялото на Рей Кун снощи.
Зо зяпна от изненада.
— Рей Кун? Тоест твоя Рей?
— Аха.
Зо потърка брадата си.
— Господи… Кейти?
Боби поклати глава.
— Не знам.
— Как?
— Прострелян в главата и захвърлен в Бел Глейд. Престоял е там известно време.
— Мамка му. Заподозрени?
— Той беше отрепка. Всеки го искаше мъртъв. По дяволите, аз самият исках да го претрепя. Шерифското управление в Палм Бийч разследва случая.
— Ще се свържа с тях. Ще се погрижим за това, Пастире. Ще го разнищим.
Настъпи дълго мълчание. Колата „Гранд при“ спря на светофара. Отсреща през улицата имаше детска площадка, пълна с деца, които се смееха и викаха под слънцето в ранния следобед, докато се спускаха по пързалките или се люлееха. Необезпокоявани от нищо. Боби се взираше в тях.
— Мислех си, че още е с него — произнесе той тихо. — Предполагах, че са в Ню Орлиънс, Сан Франциско или Ел Ей, че някак я карат. Че може би е станала касиерка в супермаркет или сервитьорка, знам ли? Или пък че може да си взема приравнителните изпити за гимназиална диплома. Може да са били Ромео и Жулиета, а аз, задникът, да не съм повярвал в любовта им. Можеше да е родила бебе и да я е било срам да се прибере вкъщи, и толкоз…
— Боби…
— А сега той е мъртъв. Единственият на този свят, който трябваше да я защитава, е мъртъв, тя е някъде сама, а ние си имаме работа с психопат, който обича да затрива безпризорни тийнейджърки. Къде, по дяволите, е тя, Зо? Къде се е дянало детето ми?
55
Анджелина Джоли тръсна разкошната си тъмна коса.
— Продавахте ли големи автомати на лоши хора? — попита тя задъхано терориста.
Дори на малкото дивиди сочните й червени устни изглеждаха неестествено големи.
Лари Вастайн се прозя и се пресегна към кафето, което си беше течна помия. Жена му беше приготвила иначе нормалното лошо кафе два пъти по-силно именно за моменти като този. В такива моменти даже Анджелина Джоли — пременена в трико от черна кожа, с камшик в ръката и яхнала терориста — не можеше да прогони съня му, стига само да притвореше клепачи. Лари отдавна беше изживял годините си като нощна птица. В повечето нощи смяташе, че е извадил късмет, ако успее да изкара цялото „Късно вечерно шоу“, без да заспи. От много време не беше извършвал нощни наблюдения на обекти — всъщност от времето в отдел „Наркотици“, където с напредването на нощта се случваха всякакви интересни неща и нямаше шанс да усети умора. Но да преценява с поглед жителите на краен квартал в три през нощта беше най-зле. Във Флорида баровете и клубовете затваряха в два часа, тъй че за гуляйджиите беше твърде късно да са навън, а на останалите им беше още рано да влизат някъде. Да бе засякъл три коли да минат по тихата трилентова улица през последния един час, пак щяха да са много. Дори помията на Полин не успяваше да го разсъни. Предстоеше най-досадното време. Лари се пресегна за енергийната напитка „Монстър“ от хладилната чанта на пода до мястото на шофьора. Щом синът му, който беше в гимназията, я пиеше като вода, значи Лари щеше да будува сигурно до Коледа.
Едва беше отворил бутилката и отпил глътка, изправяйки се на седалката, когато го зърна — проблясване на светлина за части от секундата на трийсетина метра в далечината, идващо от набелязаната къща. По-скоро беше като отражение на проблясък от улично осветление при отварянето на страничната стъклена врата на въпросната къща, даде си сметка той. Ако Лари не бе погледнал натам точно в този момент, щеше да го пропусне. И нямаше да види неясната фигура, облечена в черен суитчър с качулка и тъмни джинси, която се измъкна откъм оградената с фикуси страна на къщата, премина в задния двор на съседната къща близнак и се изгуби от погледа.