— Съжалявам. Те са проститутки, Боби. Исках да кажа, че нито една от тях не е била дрогирана или принуждавана тук, или нещо подобно. Те се явяват за работа в компаньонския бизнес и ванът на компанията ги докарва тук. Клиентите паркират далеч от сградата и един от друг и се пазят от камерите. Дейността върви от известно време — месеци, а може и от години. Първо ги претърсват и чак тогава ги пускат вътре. Не бих се изненадал, ако ФБР вече ги разработва.
— Лю Уилсън, шефът на бюрото в Маями, идва насам — съобщи Боби, като погледна към едната от стаите. — Каза, че е изпратил свои хора тук, които ще работят с теб и Лари. Сигурно ще пристигне до един час. Може би е най-добре да го поемат федералните. Ако мръсниците са под тяхна юрисдикция, ще им издействат повече години затвор.
Той зърна три момичета, седнали на оръфана синя кушетка в слабо осветената стая. Двете си шепнеха притеснено, а третата седеше самичка в края, обвила лактите си с ръце, сякаш умираше от студ. Беше облечена като мажоретка в къса поличка, тесен потник и бели кожени ботушки на високи токове и цялата й дълга руса коса беше сплетена на плитчици. Свежите й страни бяха зацапани със струйки черен туш. За части от секундата Боби изпита болезненото усещане, че вижда призрак.
— Думата „заставена“, Сиро — уточни меко Боби, сваляйки якето си, — е въпрос на интерпретация.
Влезе в стаята и подаде якето си на блондинката.
— Облечи това — каза й той, когато тя вдигна поглед. — Всичко ще бъде наред.
И пак излезе навън.
— Според печатите в паспорта Летящият холандец е бил в Маями шест пъти през изминалата година — отбеляза Сиро, озъртайки се смутено, когато Боби се върна в коридора.
Вече беше късно да сваля якето си, тъй че го закопча.
— Ами Ламана?
— Той също, изглежда, е чест клиент — отвърна Сиро, тръгвайки обратно по коридора. — Твърди, че е бил тук вечерта, когато Лейни е изчезнала. След като оставил приятелчетата си в кръчмата „Страничен джоб“, пристигнал тук. Момичето Лорелай — известна още като Лори — го потвърди. Това беше онази, блондинката. Малко се объркваше с датите, но те са използвали стаята с видеото онази нощ и предполагам, че има записани дата и час. Записът е в офиса на „Нежна любов“, който е в Палм Бийч и е обграден от служители на ШУПБ*. Това е като снимането в Дисниленд: щракването е безплатно, но снимките струват пари. В този случай чукането е по петстотин, а записите са двойно по-скъпи. Тод обаче още не си е платил сумата.
[* Шерифско управление на Палм Бийч. — Б.пр.]
Сиро се спря пред друга офис врата. Тази беше затворена. На червената пластмасова табела по средата й пишеше „ШЕФЪТ“.
Боби я натисна с ръка, докато Сиро посягаше да я отвори.
— Знаеш ли, че тази самоинициативна акция на двама ви е била глупост, Сиро?
Сиро не отговори.
— Има защо да трепериш. Не позволявай на добрия изход да замъглява преценката ти. И, за бога, никога недей да слушаш Лари. Това е била първата ти грешка.
Сиро кимна с усмивка и отвори вратата към заден офис, където потният разсополен Тод Ламана седеше закопчан с белезници. Той вдигна поглед при влизането на Боби и започна да се дере.
— Казах ти, че не съм го направил, Дийс! Казах ти, че Лейни не съм я отвлякъл аз! — Той погледна към Сиро. — Казахте му, нали? Казахте ли му, че имам алиби?
— Вече знаем къде си бил онази нощ, Тод. Но продължаваме да имаме проблем с това къде си бил от пет до осем часа вечерта.
— Мили боже… вие сте… — Гласът му заглъхна. — Не знам. Хапнах нещо, после имах среща с Джулс в онзи бар, за който ви казах. Просто не исках да се прибирам вкъщи, защото Деби нямаше да ме пусне да изляза отново. А вече бях предплатил половината сума.
— Лейни замесена ли е в това, Тод? — попита Боби, облягайки се на бюрото.
— Не, не, не… — Тод заклати глава разпалено. — Кълна се в Господ. Ще се подложа на детектор на лъжата, ще изпия серум на истината, ако трябва, каквото и да е. Всичко. Защото не съм го направил аз!
Боби погледна към отсрещната страна на коридора, където криминалисти фотографираха „видеозалата“.
— Ти си прасе, Тод, знаеш ли това?
— Станала е грешка! Тя ми каза, че е на осемнайсет! Откъде можех да знам, по дяволите?
Боби поклати глава.
— И в това ли ще се закълнеш? Голяма работа си. Е, как очакваш да повярвам и на една твоя дума?
— Има го на запис, човече — извика Тод. — Имам алиби на запис! Просто го погледнете. „Нежна любов“ — Рики, собственикът, ще потвърди, че съм бил тук. Не съм отвличал Лейни и вие го знаете много добре!
В този момент по коридора мина блондинката в якето на Боби заедно с двете й приятелки, ескортирани от униформени от ШУПБ. Главата й беше ниско наведена, но Боби все пак успя да види черните петна по бледите й страни. Тя не вдигна поглед.