Стаята беше притихнала. Боби изпусна сдържаната въздишка.
— Значи излиза — каза той, като посочи снимката от местопрестъплението на Гейл Сампсън, разчекната на леглото, с нож, забит в ухиленото лице на тениската й, — че е правил _това_ и преди.
Кристин кимна.
— Той е имал и други жертви. Върнете се назад и проследете други неразкрити убийства, които може да включват рязане на части от тялото, макар че може да се е насочил към това отскоро.
— Вече го правим — обади се Зо. — Но има не една и две неразкрити неизвестни, чиито дела отлежават, и полицейските управления трябва да се ровят пет години назад. Говорим за поне петдесет, които търсим едва в четири окръга. А Пикасо, за съжаление, не е единственият „лош“ в региона.
— Не забравяйте, че самият той може да е приходящ. Може да се придвижва, въпреки че серийните убийци предпочитат местата, които познават — изтъкна Кристин.
— А защо точно сега? — запита Боби. — Защо изведнъж излезе на открито? При това с два портрета за две седмици? За известно време е вършил това извън обсега на радара, както казваш, и изведнъж е експлодирал ли? Защо? Обикновено между престъпленията на серийните убийци има почивки.
— Мисля, че онова, което го е изкарало на открито, е фактът, че не сте отличили неговите предишни престъпления. Много серийни убийци се стремят да спечелят внимание с действията си. Обичат да си фантазират за престъплението, накрая го извършват и го изживяват наново, когато четат за него или го виждат по телевизионните новинарски емисии. Често пъти серийният убиец ще бъде едно от първите лица сред тълпата на собственото си местопрестъпление, защото обича да наблюдава реакциите на другите спрямо онова, което е извършил. Това му е приятно. Но известно време никой не е забелязал този човек или неговите „постижения“, тъй че в момента той реагира отчасти на експлозивното внимание, което получава от пресата и националните медии. Той не иска то да спре. Това обяснява краткия интервал между изпращанията на двата портрета. Както обясних, поставената граница между убийствата е ескалирала с течение на месеците, а може би и годините на неразкриване. Вече е станал нагъл и е направил следващата крачка — да те открие и да те принуди да го признаеш.
— Но защо точно Боби? — попита Зо. — Мога да разбера за репортера, защото това му дава летящ старт в медийните прожектори, както каза. А Боби защо? Защо е адресирал картините към него? Оставил е името му на местопрестъплението? Трябва ли да търсим врагове тук? Някого, когото Боби е прибрал на топло в миналото? Трябва ли да се съсредоточим в нещо определено?
— Това е добър въпрос. Явно те е избрал по определена причина, Боби — отговори Кристин. — Не мисля, че непременно трябва да е стар враг или човек, тикнат зад решетките, макар тази възможност да не се изключва. Смятам, че по-вероятно е предизвикателството.
— Предизвикателство ли? — учуди се Сиро.
— Репутацията ти, Боби, върви пред теб. Привлякъл си националното внимание по случаи с изчезнали деца и отвличания. Получил си много престижни награди; твоите разследвания и дейност са на първите страници по вестници и списания, от „Ню Йорк Таймс“ до „Инкуайърър“. А съвсем наскоро списание „Пийпъл“ ти посвети специална статия, нарече те герой, разказа как си получил прякора „Пастира“ от колегите си заради забележителната ти работа по разкриването на най-заплетените отвличания и връщането на жертвите по домовете им. Всякакви подобни случаи. В неговите очи е все едно Давид да предизвиква Голиат на двубой. Той те предизвиква.
— Да имаш идея кога да очакваме следващ удар? — попита Раул Карера, друг следовател от Маями-Дейд. — Въобще какво да очакваме?
Кристин спря да събира нещата си.
— О, струва ми се, че вече е нанесъл следващия удар. Ако нещо или някой не му попречи да изживява болните си фантазии, той просто ще излезе, ще си избере друга жертва от тайния запас, където и да се случва това, и ще ти нарисува картина на най-новото си и най-голямо постижение. Очаквайте да бъде още по-брутално. Очаквайте да надхвърли необозримото. Този тип е усетил вкуса на злото, господа, и като излязъл от бутилката дух е невъзможно да бъде върнат в нея. Той харесва това, което върши, прекалено много, за да спре.