Оказа се прав.
— Агент Дийс — изрече Марк след тона на гласовата поща, стремейки се да звучи спокойно, — обажда се Марк Фелдинг от Канал Шест. Знам, че е късно и знам, че напоследък имахме… недоразумения, но е време да сключим мир, защото получих нов пакет тук. Тук, имам предвид _в моя дом_. Преди малко се върнах от студиото и го открих под вратата си. Обаждам ви се, защото… знаете защо — вие водите това шоу. А пък и мисля, че е доста неприятно, дето този тип знае адреса ми. Обадете ми се веднага щом получите това съобщение.
Тъмният апартамент тънеше в тишина. Единственият звук идваше от кухненския часовник, през една стая от тази, който отброяваше секундите високо, като при телевизионна игра. Марк довърши скоча, наля си още и зачака позвъняването на телефона.
65
Боби погледна над телефона към нощната масичка. С дясната си ръка беше прегърнал закрилнически спящата в мрака Лу Ан. Прочете името Марк Фелдинг на входящите обаждания.
От какъв зор тоя задник му се обажда почти в полунощ, по дяволите? Пиян ли е?
Боби си припомни онази нощ в бара след зловещото откриване на трупа на Гейл Сампсън в хотел „Ригал“. Марк Фелдинг се беше наливал с твърд алкохол преди срещата им. Напълно възможно бе да е пиян и сега и да е набрал номера му, за да го тормози с някакъв въпрос или нова „теория“ по случая. Очевидно случайният избор на психопата на този посредствен репортер за куриерче не само съживи кариерата на нещастника, но и го окуражи да си въобразява, че е едва ли не следващият Боб Удуърд. Сякаш се състезаваше с Боби в разкриването на случая. Сигурно се взираше в телефона в очакване на някаква реакция.
_За какъв дявол ще му се обажда по това време?_
Може би има да му съобщава нещо важно? Да не би да има друга картина?
Боби затвори очи. Още една жертва. _Само това не…_
Беше късно. Една нова пратка би се получила в телевизионното студио много по-рано от полунощ, нали? Значи трябва да са несвързаните среднощни бълнувания на един пияница или часът да е подходящ за игра на детективи.
Боби разтри очи. _Моля те, дано да е това. Нека тази лудост да спре…_
Телефонът звънна, сигнализирайки за ново съобщение.
— По-добре го прочети — прошепна Лу Ан в тъмното.
Тя също беше напълно разсънена.
Боби кимна.
— Ще си проверя гласовата поща. Сигурно не е нищо важно.
— Кой е?
— Не ти трябва да знаеш. — И двамата бяха наясно, че по това време на нощта не може да е нищо хубаво.
Той седна на края на леглото да провери гласовата поща.
_Обажда се Марк Фелдинг от Канал Шест. Знам, че е късно и знам, че напоследък имахме… недоразумения, но е време да сключим мир, защото получих нов пакет тук. Тук, имам предвид в моя дом. Преди малко се върнах от студиото и го открих под вратата си. Обаждам ви се, защото… знаете защо — вие водите това шоу. А пък и мисля, че е доста неприятно, дето този тип знае адреса ми. Обадете ми се веднага щом получите това съобщение._
Боби стана и отиде до прозореца.
— Чух го — прошепна Лу Ан с разтреперан глас. — Чух какво каза.
— Трябва да изляза — отвърна Боби, набирайки номера. — Ти се опитай да поспиш.
— Изключено е да стане. — Тя седна в леглото и обви коленете си с ръце.
Боби знаеше какво си мисли. Искаше да я успокои, но не можеше. Все още не й беше съобщил за Рей. Затова не произнесе нищо.
— Обажда се Дийс — каза той, когато Фелдинг вдигна на първото позвъняване.
— Канех се да звъня на 911. Той е бил в дома ми, агент Дийс.
— Добре. Тръгвам. Къде се намираш?
— В Тамарак. В „Юнивърсити апартмънтс“ на „Юнивърсити“ и „Хайейтъс“. Апартамент 304 в сграда „С“. — Направи мигновена пауза, преди да продължи: — Много е зле. Ужасно е…
— Не пипай нищо, Марк! Не го отваряй.
— Вече е късно. Видях го. Трябваше да го видя.
— Остави го на мястото му още сега и повече не го пипай! Аз съм на път!
Той затвори телефона и побърза да се облече, докато звънеше на Зо и останалите от извънредния екип.
_Очаквайте да бъде още по-брутално. Очаквайте да надхвърли необозримото. Този тип е усетил вкуса на злото, господа, и като излязъл от бутилката дух е невъзможно да бъде върнат в нея. Той харесва това, което върши, прекалено много, за да спре._
Може ли да има нещо още по-брутално от отвличането, измъчването, убийството и нарязването на две невръстни сестри едновременно? Какво още би могъл да стори този психар, че да „надхвърли необозримото“, както ги предупреди Кристин Трокнър едва преди няколко дни?