Андроница — Хора аз съм петимна да видя у дома. И тук стана като в Загорье! Ожених се, идат ни тези-онези, ний като все не можем да сколасаме и да се наканим! Един по един забравиха ни всички роднини… Най-напред, речеше мъж ми да се изселим, с глас заплаквах. Подире като глъхна къщата, обърна се на гроб и сама захванах да го подканям.
Димо — Богата къща и имотна, ама гроб. Довел в него, затворил невястата си — жива да си оплаква дните.
Андроница (иска да прекъсне приказките на мъжа си) — Ти пък… Хайде-хайде! Като захванеш, не знаеш мярка на устата си. Оплаквала си дните…
Димо — Гледай сега! Невястата и пред майка си мълчи, все негова страна държи и гледа как да го закрили. Не беше напред да видиш! Пред тебе ли искаш да седне да го одумва!… Тя като й прелей вече, свре се в някой кът и се изплаче. Или нощем… Отзарана влязох тука да донеса дърва, не беше си раздигала още. Гледам, възглавницата й мокра-мокреничка. Пак си поила ти мишките тази нощ, булка, й викам. Казва — какво да правя друго!… Ти нали знаеш, пред мене — и Никола, когато щеше да се жени, и тя сега — по си отварят сърцето…
Андроница (която го слуша всичко време с втренчени в него очи) — Боже, тоз моя син ще умори людското момиче! Има ли ум! За едното чудо ще го умори…
Димо — Толкози залитане по-напред, толкози огън… Мина, като че не е било.
Андроница — Той и баща му като ме поиска едно време и със сватовете си тъй проводил да кажат — или да ме дадели нашите, или още тази нощ щял да забегне. Пък подире… по цели дни влезе-излезе и не ме вижда биля. Къщата му сякаш да беше хан!
И двамата се смълчават замислени. След малко невяста Боряна с Андрона се повръща в къщи. Андрон си оставя на една страна фенеря и уморен сяда до прозореца. Невястата търси с очи какво да захване и като че недоумява.
Андроница — Сега да се видим де сме… Димо, хайде иди да донесеш малко пръчки за огъня; аз турих гозбата оттатък; да видя и млякото станало ли е, пък ти, невясто, стой тука. (Ласкаво.) Не бива да излязваш да мръзнеш навън. Виж пералнята ли ще сложиш или…
Димо (тръгва да изляза) — Ай сега!
Андроница (отива към одаята) — И паралията остави. Аз ще я сложа.
Боряна (неловко тръгва подире й) — Ха, бива ли? Аз ще сложа пералнята и гозбата ще прегледам.
Андрон опрял чело върху стъклото на прозореца и мълчаливо гледа в тъмнината навън. След малко майка му влязва, с една ръка носи талери, вилици и покривка, с другата — паралията. Тя е дълбоко замислена и угрижена. Слага паралията пред камината, оставя накуп върху нея всичко, що държи в ръце, и после се взира в съдовете, като че забравила какво щеше да прави.
Андрон — Мамо, хана чия къща е?
Боряна (разсеяно, не го чува) — А?
Андрон — Чия къща е хана?
Боряна — На ханджийката.
Андрон — Тя и спи в него?
Боряна — (сяда на миндеря) — А? Какво приказваш?
Андрон — И-и каква си, мамо. Не чуваш! Ханджийката ли спи в хана?
Боряна — Ханджийката държи хана да спят в него пътници и сборняни.
Андрон — Че те нямат ли къщи. Какви сборняни?
Боряна — Те са оставили къщите си и са дошли да продават на сбора.
Андрон — Ами татко като си е оставил къщата, защо не ходи там да спи?
Боряна (сепната отваря широко очи) — Кой си е оставил къщата?
Андрон — Татко нали ходи и той из сбора. И той си е оставил къщата. Защо не иде да спи на хана?
Боряна (пак спокойна, полу отговаря на детето, полу на себе си) — Той си иде тук… Каквото е там, таквоз и тук — за него все хан. Само да му е наготвено и постлано. Да се наяде, да се наспи — никой няма да го види, нито пък той ще погледне някого.
Андрон — Тука му е хана на баща ми, а, мамо? Пък ти си му ханджийката.
Боряна (замислено и като че на себе си) — Аз съм му ханджийката… Като ти се насити мъж ти, кога му изстинеш от сърце — какво друго… ще му станеш ханджийка… Тъй ми било отредено, вика мама. Всеки с късметя си на този свят…
Андрон (загледан през прозореца, показва с пръст из тъмнината отсреща) — Един сборянин дошъл, мамо. Ей ратая му взе коня да го разведе, пък той се качи по стълбата на хана. Виж, един пътник с голям кожух и ханджийката му свети. Виж го. Ех, влезе вече… Отиде горе да спи. (Извръща се към майка си.) И пътника отиде да спи, пък татка го още няма!