Докато я наблюдавах тя хвана китката ми. Почувствах силна пареща болка. На косъм бях от това да се изпусна в току-що облечените дрехи.
— Вече си мой. Част от мен завинаги ще е върху теб. — Какво ми направи?!
Отдръпнах се назад и погледнах към ръката си. Гривната буквално се впиваше в лилавата ми плът, все едно ставаше част от мен. Златистите йероглифи се гравираха отгоре, като някаква татуировка.
— Лилава ръка? Какво, по дяволите? Кожата ми е лилава?
Опитах да зърна и тялото си, но не можах. Не знаех как да сваля проклетите нови дрехи.
— Това беше последният етап — каза тя. — Премина успешно и през него.
Паднах на колене и загледах отражението си в студената и гъста локва, в която бях стъпил, когато пипалата ме спуснаха. Лицето ми също бе променило естествения си цвят, а очите ми приличаха на нейните. Трескаво се заопипвах и оглеждах във водата, която отразяваше съвсем различен човек. Бях драстично променен. Не чувствах допира си чужд, но е слабо казано, че видът ми ме шокира.
— Какво още ще стане? — попитах я уплашено, изправяйки бавно глава нагоре.
Дали ще последва някаква друга трансформация? Те самите не изглеждаха много по-различни от хората, но не бях сигурен в какво се опитват да ме превърнат.
— Само ти може да си отговориш на този въпрос. Сигурна съм, че много скоро ще разбереш.
— Какво да разбера? Обясни ми, какво става с мен!
— Сам ще узнаеш и без моя намеса. Така ще е най-добре. — Писна ми от теб!
Загледах още веднъж отражението си, събрах сили и се изправих на крака.
— Да тръгваме! Ще ти дам отговорите, които търсиш — тя отвори стъклената врата с едно-единствено движение.
Какво друго ми оставаше, освен да я последвам?
Докато вървяхме по същия коридор, по който дойдохме, забелязах, че стъклените стаи са празни. Стигнахме до асансьора, след което тя повтори всичко онова с движенията във въздуха. Изкара холограмното изображение, но сега… сега разбирах изписаните йероглифи…
— История на видовете? — прошепнах.
Един от текстовете, които тя задържа на холограмното изображение, и което успях да прочета най-ясно. Забелязах, че ме наблюдава, но след секунди извърна поглед. Навярно това бе една от новите промени, за които не искаше да ми каже. Дали не трябваше сам да ги преоткрия, без нейна помощ? Чувствах се добре, изпълнен с енергия.
Асансьорът потегли надолу. Докато се оглеждах наоколо направих изчисления, че кораба притежава около петдесетина етажа. Ние слизахме може би от двадесетия, в пълна тишина. Започнах да дишам тежко от притеснения.
Асансьорът спря. Излязохме и тръгнахме напред по неосветен коридор. Нямаше никого наоколо, пред погледа ми се белееше единствено напълно непрозрачен етаж. Докато я следвах, на метър разстояние, ми минаха куп мисли през главата. Чудех се дали да кажа нещо за случилото се в асансьора. Или да завържа някакъв друг разговор, но как да започна? Притворих очи за секунда и се ударих силно в нещо. Когато погледнах видях, че съм се блъснал в нея.
— Не знаех, че си способен на това.
Беше загубила баланс от сблъсъка, като с ръка се задържа на стената, за да не падне.
— Какво? Не… Не го направих нарочно! Просто се бях отнесъл… и…
— Колко човешко…
— Извинявай, но не е моя вината. Да не си спирала така внезапно!
— Знам, че не го направи нарочно, но оправданията ти са жалки.
— Бях си… затворил очите. Мислех върху нещо. Извинявай! — отвърнах засрамено поглед.
— Дръж си очите отворени!
Не исках да е отново нейната, но от сблъсъка поне успях да си натрия носа в невероятно сладък аромат, идващ от косата ѝ. Ухаеше на парфюм, който не бях помирисвал досега. Влияеше ми доста възбуждащо. Сърцето ми неволно ускори ритъма си. Но всичко това навярно се дължеше и на нищожния ми опит с жените.
Вдигайки лявата си ръка тя занатиска нещо из въздуха, като под всеки пръст, се появяваше число. Разбрах, че мога да разпознавам и числата, не само буквите. След секунди пред нас се отвори врата. Бързо загрях, защо се бе спряла тук, но не съжалявах за малкия ни инцидент. Влязохме в поредната празна стая. Беше силно осветена с ярки, белеещи се стени.
— Можеш ли да изкараш матрица?
— Да изкарам какво?
— Вече можеш да четеш и говориш езика ни — отговори тя. — Успя да прочетеш кой етаж зададох в асансьора. Предполагам и поредицата от числа успя да разбереш.