— Да, успях да ги разбера, но не мисля, че мога да говоря езика ви.
— От момента, в който гривната ми се впи в теб, ти вече говореше и разбираше езика ни.
— Не схващам нещо… Аз говоря на родния си език.
— Заслушай се добре и ще осъзнаеш разликата. — Будалкаш ли ме нещо? — Явно още е прекалено рано.
— Прекалено рано, за какво? Нали каза, че ще ми обясниш всичко!
— Ще го направя.
— Давай тогава! Започва да ми досажда цялата тази мистерия!
Тя протегна длан и бавно притегли нещо. От ръката ѝ заблестя светлина, постепенно светлината придобиваше форма. Образува се сфера с размерите на футболна топка, изградена от странна синя енергия, и издаваше силни вибрации.
— Ето отговорите, които търсиш. Отвори я, за да разбереш това, от което мислиш, че се нуждаеш.
— Да я отворя? Как точно… Какво да направя?
Не виждах никъде да има нещо, което да дръпна или да натисна. Протегнах ръката си към топката и вкарах наполовина пръстите си в нея. Запари ми, а сферата заблестя и завибрира по-силно, като че ли беше готова да се пръсне. За секунди цялата ми ръка изтръпна, и аз моментално се отдръпнах. Върху пръстите ми бе останала част от синята енергия, ала постепенно изчезваше.
— Ако беше все още от предишния си вид, щеше да си мъртъв.
— Мъртъв? — гледах ту в нея, ту в ръката си.
— Не всичко изглежда така, както го виждаш. След време ще можеш да чуваш звука на материята и да я контролираш.
— Звук на материята?
— Всяко едно същество или обект, е изградено от материя, а тя издава специфичен звук, който ги разграничава.
— Аз не чувам нищо…
— Знам. Вече казах, че е още рано.
— Защо ме накара да направя това, след като знаеше, че няма да успея?
— Просто трябваше да кажеш, че не можеш. Не беше длъжен да опитваш. — Мразя те!
— Забавно ли ти е да си играеш с мен?
— Преплитането на твоето ДНК със синтетиката на гривната бе катализаторът, който активира способностите ти.
— И какви способности ще развия? Ще се превърна в Супермен?
— Супермен?
— Човек… със свръх способности… Кажи ми какви промени да очаквам още?
— Ти еволюираш. Превръщаш се в нещо… по-добро… Супермен. — Могла си да хитруваш, а?!
Отправи се към вибриращата топка и протегна ръка към нея. Не я докосна, а само доближи пръстите си на един-два сантиметра. След секунди топката увеличи размера си и преди да се усетя… експлодира. Разхвърли наоколо реещи се видео холограми, които показваха различни истории. Извънземен „National Geographic“. Загледах се в една от картините, а цялата история, разиграваща се там, навлезе в главата ми. Четях нечовешки бързо и долавях всеки забързан каданс. Ставаше въпрос за евакуация на животни от планетата им.
„Сивата“ избута още един от „летящите филми“ и ме накара да го погледна. В тяхната цивилизация, всъщност „велс“ означава — „мъж“, а „вийнс“ — „жена“. Отпадна твърдението, че вида им се нарича „вийнс“. Видях също първите им велс. Нямах и представа, че са преминали през такива трудности.
— Преди повече от 1000 г. планетата ни стигна критичната точка, от която никоя планета не може да избяга.
Продължих да се вглеждам в бързо превъртащата се история. Стана ми интересно и исках да разбера повече. Виждах как света им бавно умира. Водата им пресъхва, растенията увяхват, а с всичко това и техните велс. Те — като че ли — бяха свързани със самата флора и фауна. Бяха едно с планетата. Видът им откриваше нещо ново за себе си в тези моменти на гибел. Умираха всичките им велс — деца и възрастни, а представителите на женския пол са принудени да продължат напред. Да намерят достоен вид, който да им помогне да оцелеят.
— Вторият вид… Сегашните ни велс, кръстихме: „Вторите“.
— Предупредихте ме да внимавам с тях? Какво трябва да означава това?
— Попаднахме неотдавна на тях… — Да, не ми обръщай внимание. Продължавай си.
Небрежно заразмества още холограми пред себе си.
— Бяха най-добрия избор, който да замени нашите велс. Имахме общи черти и сила. Вид, достигнал предела на развитието си.
— Явно недостатъчно, след като се е стигнало до нас — отвърнах с лека увереност.
— Не показахте резултати като техните. Но сте способни да ни оплодите успешно с някои допълнителни разлики.
— Разлики? За какви разлики говориш?
— Физически. Най-просто казано, поколението ни ще е 86% чистокръвно.
— Звучи добре. 86% е добре, нали?
— От сношението с Вторите успяхме да запазим до 98%.
— И все пак е малка разлика. Това означава, че и те са преминали през онези етапи?
— Очевидно. — Кучка! Помисли си нещо, нали?!
— Да… Първият ще е отвличането, с което ни боцкате с игли. Следват пипалата, гривната на болката…