— Все още не разбираш сложността на всичко това.
— Какво има толкова да разбирам? Давай, обясни ми, тогава.
— Както виждаш, това е частична генетична промяна на организма, която ви придава близка ДНК последователност, подобна на нашите първи велс.
Техните „първи велс“ бяха лилави на цвят с нужното телосложение и черти на един мъж… всъщност бяха ми толкова еднакви, че ги оприличих на клонинги.
— Беше ли нужно да ни променяте? Не можеше ли да го направим в човешката си форма?
— Не можем да бъдем оплодени от различен вид, ако те не съхраняват идентично с нашето ДНК.
— Пробвахте ли въобще с човек, без да преминава всички онези етапи? — ядосах се. — Не, не ми отговаряй. Не искам да знам.
— Ако съберем човек и маймуна, ще създадат ли поколение? — Подиграваш се, а?
— Много смешно. Все пак си имала чувство за хумор!
— Посочвам факти, човеко, не съм се опитвала да бъда смешна.
— Защо не превърнахте тогава маймуните във ваши велс? Вероятно щяха да се справят дори по-добре.
Не ми отговори, а трябваше да разчупя леда.
— Кажи ми… Защо само аз съм лилав, а останалите сиви?
— Гените ти са най-подходящи за трансформацията.
— Само аз? Явно си знаела това, още когато си ми сложила гривната.
— Да, още тогава направихме нужните тестове, които го потвърдиха.
— Тестове, а? През какви ли неща съм преминал, докато съм бил в безсъзнание…
— Ти си изключение. Възможно е да си един на милиард.
Почувствах се странно. Досега никога не съм бил по-различен, а в момента съм едва ли не, единствен по рода си. Един на милиард.
— Да не би кръвта в мен всъщност да е от първите ви велс?
Неканено в очите ѝ проблесна ярост.
— Нашите велс изчезнаха с планетата ни — все пак ми отговори спокойно. — Нищо не можеше да се запази от тях.
Личеше си, че ги почитат, въпреки че тя едва ли е виждала живи представители. Те са изчезнали преди милениум, а ме съмняваше тези елфчета да живеят толкова дълго.
— Всичко приключи отдавна. Сега вие сте нашето бъдеще.
— Така изглежда…
— Кръвта, която тече във вените ти, е моята.
— И по чудо ти се падна перфектният екземпляр…
— Разликата е само в цвета на кожата. Не се различаваш от останалите. — Нещо започнахме да си противоречим. Засегнах ли те?
— Как Вторите приеха всичко това? И тях ли отвличахте, без да имат спомен за случилото се?
— Сами приеха да ни помогнат.
— Какво? Защо тогава ние трябваше да разберем и приемам всичко по този начин?
— Вече споменах, че те са много по-развити. Знаеха за нас много преди ние за тях.
— Можеше да пробвате и по друг начин, не мислиш ли? Примерно… с говорене?
— От няколко десетилетия следим поведението на хората. Не сте вид, с който бихме стигнали до мирно заключение.
— Затова просто решихте да го направите насилствено?
— Упражнението на сила е най-крайната мярка в тази безкрайност. Вие самите се възползвате от нея, за да се контролирате и манипулирате един друг.
— И вие сте на върха на хранителната верига… Не е било трудно да се възползвате от нас.
— Липсват ви хиляди години, за да приемете подобна молба. Трябваше да направим нещо… и то по-скоро.
— Вторите… защо се е съгласил на такова нещо?
— Стремяха се към промяна. Имат най-стария корен в безкрайността. Повечето от тях сами решиха да станат нашите нови велс. Приеха кръвта и последващите трансформации.
— Тогава, защо се стремите към човечеството? Нали имате тях?
— Над тях тегнеше старостта. Видът им беше към своя край, въпреки създаването на младо поколение, което на пръв поглед изглеждаше здраво.
— Какво имаш предвид?
— Датират от толкова дълго, че може да се нарекат и първите появили се разумни същества.
— Невероятно… Но какво се е случило?
— Те умираха.
— Умирали? Каква е била причината?
— Гаснеха от старостта си, а тези, които напуснаха планетата заедно с нас, се надяваха да предотвратят неизбежното.
— Какво се случи тогава?
— Бяхме два вида с еднакви цели. Но древността на гените им се предаде като неизлечим вирус, който заразяваше и поколенията. Забавихме процеса, но не и края им.
— Това означава ли, че и ти си го наследила?
— Единствено велс могат да го наследят. Нашите деца умират… Нашите ерс.
— Ерс?
— Вие ги наричате „момчета“. Непълнолетните ви деца от мъжки пол.
— Нали сте технологично напреднали? Не можете ли да ги клонирате или да създавате деца по друг начин? Ин витро или?
— При нас е невъзможно хормоналното контролиране на овулацията и получаване на яйцеклетки и сперматозоиди…