— В твоя случай си избрала мен.
— Не сме удовлетворени от избора си. Никоя от нас не би предпочела нисше същество като вас пред Вторите. Но трябва да продължим. Ще успея да родя здрави деца, с което да покажа, че нашият избор е правилният.
— Бил съм глупав. Бил съм просто човек, а сега дори нисше същество. Но ето, че аз съм спасението ти. Аз съм твоят велс. Уважавай ме като такъв!
Придобих учудваща смелост.
— И то в най-близка форма до истински велс? Прав ли съм, Луна?
За пръв път успях да ѝ се противопоставя подобаващо, а тя само стоеше и ме гледаше, без да казва нищо. Имах чувството, че започвам да усвоявам тази нейна арогантност. Знаех, че нещата не отиват на добре и се опитах да се успокоя. Усещах, че мога да изрека неща, които не смеех преди. Енергията ми се връщаше, а с нея и голяма доза смелост, която допреди нямах.
— Странно е, нали?
— Кое?
— Разбрах, че чак сега ти разбирам името.
— Нормално е да се назоваваме по имена.
— Права си. Имената са важни… Моето име е Ален.
— Зная името ти, човеко.
— Не се учудвам… но бих искал да го чуеш от мен. Приятно ми е да се запознаем, Луна. Впрочем, спътника на Земята се нарича така, но се изрича с ударението на „а“.
— Наивен си ако си мислиш, че си готов да се наричаш велс. И не ме сравнявай с малък спътник, пълен с кратери. Можем да го изпепелим, стига да пожелаем.
— Ето я Луна, която познавам… Но ако го направите, това няма ли да е краят за човечеството?
— Този спътник наистина стабилизира наклона на планетата, но ние сме способни да изградим изкуствен гравитационен спътник, който да го замести, ако го унищожим.
— Побъркана ли си? Не си го и помисляйте дори!
— Казах ти, човеко: Наивен си! В момента си като дете, което учи за себе си и за света. Не използвай повече думите си безсмислено.
Беше права. Учех всичко, като новородено. Но работата беше там, че вече бях минал годините на израстване, а трябваше отново да се върна към тях. Щеше да се наложи да сменя навиците, традициите, културата, характера си, какво ли още не и да се приобщя към едно съвсем друго общество, което идваше от Космоса.
— Кога започват часовете по самоизграждане, г-це Луна?
— Часове по самоизграждане?
— Казваш, че все още не мога да се наричам велс. Предполагам, че ще ме научиш на останалото, което не знам и ще се превърна в пълноценен такъв.
— Сегашните велс доминират с интелект и физическа сила. Способни сте да достигнете подобно ниво с нашата кръв, но в никакъв случай и да ги надминете.
— Намекваш, че трябва да се потрудя, за да не те излагам пред останалите? Особено пред тези, които са избрали да останат с Вторите?
— Ще те науча на всичко, което е нужно да знаеш за ролята на един велс. Ти просто трябва да имаш пълна отдаденост. Дори един човек трябва да е способен на това.
— Не се забравя лесно кой си. Ще дам всичко от себе си, но се сложи за момент и ти на мое място.
— Не мога. Не съм. — Кучка!
Атмосферата се нажежи, а Луна ме изкарваше извън релси. Сигурен бях, че нещо не ѝ е наред на тази вийнс, като че ли нарочно ме дразнеше. Зачудих се да не би това да ѝ доставя удоволствие и по някакъв извратен начин така да се забавлява? Другата алтернатива беше да си е такава, което не ме устройваше, след като дори поробен си имах своята мимолетна гордост. Тя приключи, с каквото и да вършеше. Докосна подобие на цип по горната си дреха и го прекара надолу, а блещукащата линия следваше пръста ѝ. След секунда дрехата ѝ се разтвори. Видях я гола до кръста.
— Какво правиш?! — смутено обърнах глава настрани.
— Събличам си облеклото за през деня и се приготвям за сън. Защо питаш?
— Как защо питам? Изведнъж започна да се събличаш без предупреждение…
— Нещо странно ли съм направила? — Аз ще направя нещо странно! Обличай се!
— Ситуацията е странна. Гола си, а аз съм мъж или там по ваше му: Език — ти си вийнс… Аз велс…
Признавам си. Бях девствен. Като жена тя наистина ми харесваше, а гърдите, които зърнах, не изправиха само космите по главата ми.
— Не виждам нищо странно в това един велс да види гол вийнс. Досега не си ли виждал женско тяло? — Мамка му, да не и това да знае за мен?!
— Виждал съм, но не и такова на друг… ъъъ… вид. — Това ще ме измъкне.
— Не мисля, че има разлика във физиологията ни, от която да се учудваш. Все пак не виждам как бихме могли да сме заедно, ако останем облечени. Невъзможно е да направим контакт, който да доведе до моето оплождане.
— Стига си говорела такива смущаващи неща! Ясно ми е, но просто нещата на Земята не стават по този начин и толкова внезапно. — Как ли пък не!