— Жалко. Никак не изглеждаш нормален — загуби се из тълпата от сиви жени и мъже.
— Тъпак… А ти не говори по този начин пред тях! — разфучах се пред Луна.
— Защо? Посочвам факти.
— Спри с тези факти! Какво въобще сте им казали?
— Засега им е спестена доста информация. Искаме да се почувстват добре.
— И аз искам да се почувствам добре, затова не ги карай да ме намразват.
Знаех, че русолявия избяга от мен, все едно бях прокажен. Сигурно ме бе заговорил единствено, за да ми се подиграе. Нещо нормално при хората, когато видиш различен. В този момент забелязах, че голяма част от извънземните жени и сивите мъже ме гледаха преценяващо.
— Свиквай, човеко. Не си като останалите. Винаги ще си в центъра на вниманието.
— Завистта и на вас не ви е непозната, а? — прошепнах ѝ. Посещавах училище, в което бях различният. Никой не искаше да разговаря с мен, тъй че нямаше да ми е трудно.
Оглеждайки се, забелязах група от хора, с нормален цвят на кожата. От любопитство бавно се присламчих към тях. Оказаха се познати лица от телевизията. Двама от тях — известни актьори, а другите двама политици.
— Здравей, момко — поздрави ме всеизвестната екшън звезда Щайнер Вензъл. — Аз съм…
— Знам кой сте много добре, г-н Вензъл! — прекъснах го превъзбудено. Бях израснал с неговите филми.
— Доста як купон се очертава тук, а? Завиждам ви! — говореше ми, с огромна усмивка на лице.
Не мисля, че можеше да се нарече точно купон. Забелязах и други групички от обикновени хора, все популярни личности: Журналисти, сценаристи, военни, президенти на големи компании… Дори успях да зърна къдравото копеле, което ме отряза за работата като чистач.
— Извини ни — махна един от политиците. — Трябва да се видим с едни приятели.
Доста мръсен начин да избягат. Определено всичко живо странеше от мен.
— Сравнително дълги разговори завързваш, малкия — при познатия баритон, се врътнах на пета.
— Здравей отново, малкия. Явно сме попаднали на един и същи кораб.
— Едуард? Изглеждаш толкова различен!
— Виж кой го казва само! — засмя се.
— Радвам се да те видя… в смисъл… не, че исках да е така… разбираш ме…
— Спокойно. Нямаше как да ми се размине. И аз съм вързан за една вийнс. Само ме юрка.
— Познато ми е… Държи ли се лошо с теб? Обижда ли те? Иронизира ли те? Кара ли те да говориш, само когато тя иска?
— Успокой се!… Какво въобще става при теб?
— Не питай… Боря се за оцеляване…
— Май имаш различни проблеми от моите.
— Защо? Как е при теб?
— Тя ми съсипва здравето. Особено в леглото въобще не ме щади! — Чух ли те добре?
— Спите заедно?!
— Е, нали това е целта. Оцеляването на вида им. Става чрез полов контакт, малкия.
— Едуард, фокусирай се. Нали знаеш къде сме. Какви ги вършиш?
— Да, знам къде сме. На извънземен кораб, който се очакваше да е пълен ужас. Но откакто ме трансформираха се чувствам по-добре и по-силен от всякога.
— Приел си ги? Въпреки всичко очаквах, че ще се бориш…
— Казах ти още тогава, че нямаме избор, нали? Не мисля, че все пак това място е толкова лошо.
— Аз все още не съм сигурен… Казах ѝ, че ще опитам, но… Объркан съм.
— Постъпиха неправилно с нас, но сме свидетели на нещо невероятно. Да не споменавам, че ставните ми болки и синузита изчезнаха.
— Само толкова ли ти трябваше, за да се предадеш?
— Малкия, не го мисли толкова. Наслаждавай се на новия си живот.
— Да се наслаждавам… с вийнс като нея?
— Какво ѝ е? Изглежда страхотно, а доколкото виждам, е различна от другите. Също като теб.
— Да, с нещо като по-висок ранг…
— Пълнолетен си, нали? Моят съвет е: сам решаваш.
— И аз се надявам твоето решение да е правилно.
— И все пак грешахме за мъжете им. Имали са такива… Някакви Втория Вид, или там Вторите… ли какво беше…
— Да, нещо с кръвта им не е било наред.
— И аз така чух. Първите разумни същества… най-старите… дрън-дрън…
— Поне сами са избрали пътя си.
— И точно заради това се пази от тях. Дочух от моята вийнс, че не им изнася цялата тази работа с човечеството. Не им се иска да бъдат заменени. Или нещо подобно…
— Споменаха ми го на идване.
— Страни от тях, докато не пукнат. Това ти предлагам. Аз не бих изпъквал, въпреки че за теб ще е малко трудно.
— Имаш предвид цвета на кожата ми?
— Повечето не го знаят, но моята извънземна ми каза, че целят точно това, което си ти.
— Все пак ти е казала?
— Аз съм бивш астронавт и бивша акушерка. Предполага се, че ще имам подход към нещата, нали?
— Прав си — засмях се.
— Има нещо в теб, което те различава от останалите…
— Не знам… Луна един път ми казва, че съм специален… друг път, че съм бил като всички останали… Не я разбирам.