Лицето ѝ беше толкова привлекателно, че едвам се сдържах да не я награбя. Изглеждаше толкова безпомощна, сякаш не е онази кучка, която само, ми лази по нервите. Желаех я. Болката ми се притъпи от възбуда. Исках да докосна с една ръка лицето ѝ, а с другата бедрото. Жадувах да направя всичко онова, което правеха нормалните двойки. Но осъзнах, че не беше редно да се възползвам по този начин. Навярно тя не би възразила, след като точно това се изискваше от хората. Да правим секс с тях. Приближих се и се надвесих над нея, наслаждавайки се на гледката и приятният ѝ аромат.
— Всичката тази красота е моя? — прошепнах неуверено.
Дар, пратен ми от Бог. Ушички, които някой ден ще галя и устни, които ще целувам. Тяло на богиня, което ще прегръщам и задоволявам. Беше ми повече от достатъчно. Това щеше да е животът ми, а в този момент ми се стори прекрасен — майната му на стария. Луна не можеше да се сравни с нищо земно. Може би говореше девственикът в мен, или нереализирания авантюрист, но исках да съм точно тук до нея. Не ме интересуваше, че се намирах на извънземен кораб, нито как ще ни приеме обществото на Земята. Харесвах я, въпреки всичко. Не можех да я намразя, без значение колко ме обиждаше и ругаеше. Смятах, че съм готов да обичам, въпреки че любовта ми бе непозната.
— Език мой… — Мамка му! Спипа ме как я зяпам!
— Стресна ме — тя бе отворила очи.
— Време е да си вземеш душ. — Какво…
Накара ме да потъна в земята от срам. Дали можех да почервенея? Усетих как кръвта пълни главата ми. Рязко станах от леглото. Отправих се с бърза крачка към банята, а докато вървях се опитвах да съблека дрехите си.
Помещението представляваше голяма стъклена душкабина, която бе далеч от погледа на Луна. Нейните дрехи имаха нещо като цип, който тя свали, но моите бяха се закопчали, като че ли с невидими копчета. Опитвах да ги намеря, но безуспешно. Когато облякох дрехите за пръв път ги видях ясно, но в момента нямаше нищо.
Време беше да се фокусирам върху всичко научено. Щом можех да задействам асансьора, значи можех да сваля и този проклет екип.
— Хайде де…
Нищо не се получи.
— Сваляйте се!
— Нужни са правилните думи — дочух гласа на Луна.
Облечена стоеше на няколко метра зад мен, облегната на една диамантена скулптура.
— „Дхар“ е думата, която трябва да изречеш.
— Дхар?
Неволно я повторих и дрехите започнаха да се разкопчават. Задържах ги, за да не ме види гол, въпреки че нямаше да е нещо ново. Погледнах нагоре, но нея вече я нямаше.
Съблякох се и хвърлих парцалите в ъгъла. Наистина излъчваха леко неприятна миризма. Влязох в душкабината. Нямаше слушалка над мен, нито „врътки“ за вода. Само бяла лъскава топка, голяма колкото юмрук. Поставих ръка върху нея и я погалих наляво. Отвсякъде започнаха да ме пръскат ситни капчици вода, които бяха с подходящата температура. Липсваше ми сапун и шампоан. Поставих отново ръка върху топката и я погалих нагоре. Усетих приятен аромат. Водата започна да се пеняви по тялото ми. Някак знаех, че погалвайки топката надолу ще спра притока на измиващата течност.
Вече чист се огледах, ала нямаше кърпа, с която да се изтрия, но бях убеден, че има цака и затова. Докоснах топката отдолу и помещението светна като солариум. За секунди влагата по тялото и косата ми се изпари.
Дрехите, които бях хвърлил в ъгъла ги нямаше, но на малко столче сгънати лежаха нови. Облякох се, зализах коса назад, за да придобия „викинг прическата“ и се отправих към спалнята.
— Трябва да отида в контролната зала — проговори тя зад мен.
— Изненада ме…
— Знаеше, че съм тук. — Нищо не ти убягва.
Бях я излъгал, защото се чувствах все още засрамен. Какво друго да кажа? Хвана ме как я зяпам, а след това изстреля куршум, право в сърцето на гордостта ми, наричайки ме нечистоплътен.
— Ще трябва да се научиш да контролираш уменията си, преди да излезеш от тази стая.
— Права си. Чувам твоя звук… този на живите съществата… както и на всеки предмет наоколо. Зная, че ако изляза в залата с всички онези вийнс и сиви мъже, ще се побъркам. Възможно ли е да го спреш?
— Това е вродено умение на вида ни, което е помогнало да се справим с много опасности.
— Говориш за битки?
— Да. Имало е опити за колонизиране на планетата ни от натрапници, които сме унищожили напълно в последствие.
— Заличавали сте други видове?
— Това е било преди много хилядолетия. Просто сме се защитавали.
— Какви други видове има, освен човешкия, вашия и този на Вторите?
— Има няколко незначителни биологични форми на живот в отдалечени галактики. Интелектът им се равнява на най-умните животни на Земята — делфин, слон, шимпанзе…