— Това беше бързо! Изглежда знаеш и къде живея…
— Нормално е. Разучила съм всичко, свързано с живота ти.
Поклатих глава и се усмихнах.
— Сега, нека те запозная с родителите си.
Вече на твърда земя се огледах наоколо — нямаше никой. Стори ми се пусто. Най-вероятно всички са се отправили към центъра, за да посрещнат извънземните. Аз самият щях да бъда там в момента, ако все още имах стария си живот.
Входната врата беше заключена. По навик започнах да търся джобове, от които да изкарам ключове. Само че дрехите ми нямаха джобове. Спрях се и се замислих. Не знаех какво да кажа на нашите. Аз не бях същият Ален, който познаваха. Поне не и на външен вид.
Докато размишлявах над речта си, чух ключалката да превърта. На прага бе застанал баща ми. Не можех да повярвам, че е дошъл да ми отвори.
— Нямаше ли някой по-нормален цвят за теб? — попита ме.
Отворих си устата, за да продумам, но си бях глътнал езика. Той ме гледаше така сериозно, сякаш го беше яд за нещо.
— Момчето ми… — гласа на майка ми дойде иззад татко.
Тя се промъкна покрай него и ме прегърна. Не се разплака, прегръдката ѝ беше силна и топла. Мама ме пусна и ме погали по лицето. Допирът на ръката ѝ бе нежен и любящ.
— Ален, тя ли е…
Обърнах се, Луна стоеше на няколко метра зад мен. Отново се опитах да продумам, но все още не бях способен да възпроизведа нито звук.
— Красива е — каза майка ми.
Зарадвах се от думите ѝ.
— Поне разбрахме, че не си гей.
Бомбата дойде от устата на татко.
— Какво…? Какви ги говориш?!
Най-после успях да го докарам до членоразделна реч.
— Никога не си водел момиче у дома. Мислех те за гей.
— Рол! — извика майка ми.
— Какво, Нанди? Ти също си го мислеше!
— Просто се бях притеснила за него. Не съм го мислела… за гей.
— Да… Затова искаше да го запозная с Дайън от работата.
На какво точно бях свидетел? Нямаше ме вероятно от три-четири дни, а те водеха „този разговор“.
— Опитали сте да ме сватосате? — ядосах се.
— Не, миличък, само искахме да проверим доколко си гей.
— До колко съм гей? Аз никога не съм и започвал да ставам гей!
— Не може да ни виниш, Ален. Излизаше само с момчета, а в телефонния ти указател единствените женски имена са тези на майка ти и на Мари.
Беше прав. А Мари е първата ми братовчедка.
— Ровили сте в телефона ми?
Двамата се спогледаха многозначително. Не така си представях пристигането си, налагаше се да наруша мълчанието:
— След като разбрахме, че не съм гей… Можем ли да влезем вътре?
— Да, миличък. Влизайте! Сготвила съм дробчета по селски. Любимото ти.
Луна все още стоеше неподвижно отзад, тъй че се върнах и я хванах за ръка.
— Малко са странни, но са страхотни родители. Ще ги харесаш.
Влязохме, все още препрели пръсти. Започвах да свиквам с близостта ни.
— Виж, скъпи, държи я за ръка!
— Такава е истинската човешка природа… А не Дайън…
— Чувам ви! — провикнах се.
— Седнете на масата! Приготвила съм и домашна салата.
Седнахме с Луна един до друг, а баща ми срещу нас. Той си наля уиски, правейки ми намек да сипе и в моята чаша, но му отказах.
— Боже, наистина не мога да свикна да те гледам такъв — рече той, след като изпи уискито на екс.
— Ален, тя как се казва? — провикна се майка ми от кухнята.
Бях забравил да я представя.
— Името ми е Луна. Искам да се извиня за това, което сторих на сина ви, но се нуждая от него.
Изпревари ме. Тя беше учудващо учтива и срамежлива. Не можех да я позная.
— Поне разби съмненията ни… — каза баща ми.
— И е невероятно красива и учтива — допълни мама, пристигайки с яденето в ръце. — Като модел е… но с повечко грим.
— И все пак трябваше ли да го боядисваш? — попита татко. — А и тази бяла коса… Чак сега ми направи впечатление…
— Неизбежна част от развитието му — отвърна Луна.
— Аз се радвам, че синчето ми е добре — мама ме погали по косата.
— Аз пък, че не е гей!
— Започваш да се повтаряш, баща ми…
— Наздраве за хетеросексуалността! — извика и изпи втора чаша на екс.
Стиснах зъби, при все че се радвах да ги видя. Поне се държаха нормално…
— Майко, идвал ли е някой при вас?
— Кой да е идвал? Ако говориш за онези хора в черни костюми…
— Тези от „Пийс“… бяха тук и ни разказаха тая работа с извънземните, но няма да е лошо да чуем и твоето мнение.
Продължавах да се учудвам колко добре приемаха ситуацията. Държаха се все едно просто съм си намерил гадже.
— Майко, готова ли си с масата… Умирам от глад. Не помня кога за последно ядох.
— На диета ли си бил „там горе“? А, Луна, скъпа, ти няма ли да хапнеш? — попита мама. — Не се съобразих. Не знам дали ядете такава храна.