— Тепърва имам да ти обяснявам. Не бързай.
— Видът вийнс, изключително наподобяват човешкия, поне донякъде…
Замълчах си и го погледнах с най-адски объркания поглед, който можех да изразя. Дали въобще бях чул всичко добре, или все още се намирах под някаква анестезия? Докато блуждаех тъповато, мъжът ме зашлеви толкова силно, че шумът отекна из стаята.
— Това не е някаква шега. Времето изтича. Приемай фактите по-бързо.
— Малко ми е трудно, след като бях упоен, а сега ме биеш! Всичко заради това ли е?! — попитах го ядосано. — Заради тази детска гривна?
Измъкнах ръката си от захвата му.
— Да, тази гривна. Схващаш малко бавно… — Майната ти, бе!
— И ти може да си ми я сложил, докато бях в безсъзнание — отново повиших тон. — Какви са тези глупости, които ми плямпаш?
— Да не искаш пак да те ударя? Стига нервничи. Не го правя за удоволствие!
— Ти да не си ми баща! Много си позволяваш!
— Малкият, знам, че е трудно за разбиране, но не участваш в скрита камера.
— Добре! Ще ви осъдя, ако се окаже, че е така! — втренчих се злобно в него, опитвайки се да ги сплаша.
— Не си първият, нито пък ще си последният. А и мен ме заболя ръката от плесницата, тъй че сме квит. — Квит ли? Сополите ми щяха да хвръкнат, тъпако!
Погледнах отново гривната. Беше лилава на цвят и покрита със златисти йероглифи. Изглеждаше като за петгодишно дете, но не исках да влизам в нов спор, затова си замълчах. Този тип изглеждаше на средна възраст, но не бе опонент, който лесно щях да преборя.
— Вече няма измъкване от тази игра — промърмори поучително.
Леко докоснах чудноватата „извънземна гривна“, чийто материал за изработка наподобяваше гума, с изключение на златистите йероглифи, които изглеждаха стъклени.
Опрях се на ръце и се надигнах от „операционната маса“, ала вестибуларният апарат ми направи шеги. Въпреки поклащанията, все пак се овладях и не се оказах в краката на непознатия.
— Да кажем, че за секунда ти повярвам. Кои са „те“ и защо са ми поставили тази гривна?
— Това — и с поглед посочи проклетото нещо, — те прави собственост на някой вийнс, или по-конкретно, на някоя женска. Може би и на няколко.
— Ти сериозно ли?
— Е, не сме напълно сигурни… Просто предположения, обаче може и да не ти излезе късметът.
— Да не ми излезе късметът? Какво имаш предвид?
— За тройка бе, малкия — засмя се.
Не намирах нищо смешно, а държанието му не отговаряше на годините. Вярвах, че е луд и че нещо понамирисва в цялата работа.
— Значи казваш, че съм станал опитно мишле на извънземен вид?
— Май не ми вярваш още. Не те виня, но все пак ще ти обясня всичко. — Откога чакам!
— Ще трябва наистина да се постараеш. Нужни са впечатляващи ораторски качества, за да ме накараш да ти повярвам!
— Ако не се справя аз, извънземните жени определено ще успеят да те убедят.
— И за какво сме им точно? — усмивка се настани на лицето ми. — Нещо като секс играчки ли?
— Възможно е. Има подобни слухове.
— Слухове? Как може да има слухове?
— Не се стягай, успокой се! Приеми ги като просто „слухове“ — вместо носа започна да се чеше по косата, като че ли беше шугав.
Слухове за извънземен вид, който отвлича мъже, за да ги превръща в секс играчки. Не мисля, че се справяше добре в това да обори съмненията ми.
— Малко късно, но аз съм Едуард Мейнс. Бивш астронавт, а понастоящем — мъжка акушерка… — Къде попаднах?!
— Мъжка акушерка ли? Звучи като приятна работа. А на колко години сте, г-н Мъжка акушерка?
— Наистина, в момента изпълнявам и тази роля — каза с мазна усмивка, — а за другото, поработи над отношението си към по-възрастните! — От твоята уста ли излиза това?!
— Ти поработи над отношението си!
— Добре де, можеше и по-добре да потръгне. Ти май си най-младия, на който попадам.
— Искам да знам всичко. Каза, че е имало и други?
Нервно изпуках с пръсти.
— Да, имаше и вероятно ще има още.
Едуард седна до мен и заразказва как от четири месеца насам всеки път, когато системите им забелязвали неизвестен летящ обект в даден район, са откривали по един като мен: Скитащ се гол, направляван от развален компас и въпроси, на които отчайващо търси отговори. Каза ми също, че тези вийнс не са отскоро на планетата ни, затова и се знае за съществуването им. Имало е контакти преди повече от десетилетие. Било е казано на човечеството, че след време „те“ ще се нуждаят от нас. Видът им зависел от хората, като щели да направят някакъв голям експеримент, вкарвайки тяхна кръв в нас.
Спомена за информацията, с която разполагаха до момента. Инжектирали мъже с кръвта им, след което ги връщали невредими на Земята. Но наскоро голяма част от завърналите се изчезнали отново. „Пийс“ имали хипотеза, че инжектирането на извънземна кръв, е щяло да ни подготви за сношение. Самите извънземни не споделили в детайли това, което предстои, нито с каква цел е, но когато били попитани за представители от мъжкия пол, извънземните жени не отговорили нищо.