— Но тези извънземни кучки са добри!
— Да! Само да спипам някоя от тях, първо ще я изчукам, после ще я пребия! — рече един от тях, носещ бейзболна шапка.
Точно от такива хора, се опасявах.
— Чух, че имало някакви главни женски, които управлявали всичко… — продължи друг.
— Само като си ги представя, и се надървям! Искам да правя извънземен секс!
— Да… След това ще разпоря някоя и ще видя каква кръв тече в нея! — каза онзи с бейзболната шапка, докато въртеше нож пеперудка.
Изглеждаха на моите години. Преди аз се определях като „утайката на обществото“, но тези типове определено бяха „боклука на обществото“. В мен се надигаше ярост, докато слушах как от устатите им се леят заплахи.
— Я виж, какво гълъбче ни е гледало!
Бяха ме забелязали.
— Какво се спотайваш така зад нас? — провикна се онзи с бейзболната шапка. — Покажи си лицето, бе!
— Грешите за тях — прошепнах.
— Какво? Говори по-силно, бе!
— Дойдоха с мир на Земята. Просто търсят място, което да нарекат дом.
— Ти шибаните извънземни кучки ли защитаваш? И онези подлизурковци, които са техни… Какво беше… „велс“?
— Не заслужават подобно отношение. Могат да помогнат на човечеството.
— Да… Прав си… Могат да ми помогнат с тая бухалка, дето се надига в гащите ми. За такава помощ говориш, нали?
— Явно е безсмислено да разговарям с надрусани кретени.
Зениците им бяха разширени, а физиономиите им изпити и изкривени. Обърнах се с намерението да си ходя, но сетивата ми се изостриха, като по команда. Един от звуковете се усили неимоверно. Извръщайки се, видях замахваща се бухалка срещу мен. Хванах я мигновено с лявата ръка.
— Такива като вас заплашват всичко, което искаме да постигнем — промълвих с наклонена надолу глава, за да не се вижда лицето ми.
Стиснах дървото с цялата си сила и то се прекърши на две. Наркоманът уплашено се отдръпна. В същия момент към мен се засили онзи, носещ бейзболната шапка, с „пеперудката“ в ръка. Замахна, но движенията му бяха мудни и хаотични. Сграбчих го за ръката и той изпусна ножа от болка. Със свободната си ръка го стиснах за гушата, повдигайки го във въздуха.
Той се опитваше да се измъкне от захвата ми, но напразно. Лицето му почервеня, а от устата му започна да излиза слюнка. Не му достигаше въздух. Знаех, че ако го задържа още няколко секунди ще умре. Сега вече разбирах, колко са крехки хората. Пуснах го.
— Ако сами не си помогнете — никой друг няма да го направи — поклатих глава. — Изчезвайте и повече никога не идвайте тук.
И тримата побягнаха към храстите, надвиквайки „чудовище“. След секунди вече не долавях звуците им. Бях ядосан, както на себе си така и на тях. Нямаше как да се избегнат подобни размирици. Въздъхнах и се затичах, внимавайки да не се натъкна на други в парка.
Стигнах до дигата, зад която се намираше язовира. Спуснах се надолу по нея и доближих застоялата вода. Беше тихо. Изключих умението си, и се хвърлих във водата. Естественият басейн беше около тридесет метра широк и не повече от километър на дължина. През лятото ставаше плитко и лесно се прекосяваше, от някой по-висок.
Изплувах до средата. Луната изцяло се отразяваше на водната повърхност. Намираше се едновременно под и над мен. Загадъчно красив момент, който ми напомняше за времето прекарано с моята вийнс. Поех си дълбоко въздух и се обърнах по гръб. Спътникът на Земята непрестанно ми напомняше за Луна, но дали имаше нещо, което да ѝ напомня за мен? Бях обикновен човек, а тя ме превърна в нещо специално. Бях като нейно творение. Тя бе моята богиня.
— Луна… какво ми причини?…
Отворих очи и видях, че се е зазорило. Този път наистина надминах себе си — заспал съм във водата. Сетих се, че Луна има важно събрание със световните лидери и заплувах набързо към брега.
В парка, денем, се събираха хора с кучета и тийнейджъри, които се събуждаха със слушалки в ушите. Не си позволих да тичам, но все пак се забързах, като умело закрих лицето си с качулката.
Вратата на дома ми, отново беше заключена. Отправих се към прозореца, от който изскочих. Сигурен бях, че ще успея да се кача лесно, но не знаех точно как. Дали да скоча и да се хвана за външния парапет, или да се засиля по стената. Реших, че ако се затичам нагоре, ще натоваря по-малко парапета и няма да го откърша, с тежестта си. Забягах нагоре, хващайки се за изпъкналата част с една ръка. Обърнах се надолу и видях как съседското хлапе, което е изскочило навън, ме гледа с широко отворена уста. Намигнах му и му направих знак да мълчи. Бързо се повдигнах, бутнах прозореца навътре и се хвърлих на килима. Затворих след себе си и погледнах скришом дали все още малчугана ме зяпа. Беше там, а в устата му можеше да влезе цял рояк мухи. Спуснах щорите.