— Кажи ми, какво означава всичко това!
Той не каза нищо.
— Говори! — извиках.
— Ако продължиш упорстваш, някой ще пострада… — отговори той.
— Някой ще пострада? И кой ще е това? — извивах ръката му все по-силно.
— Аз! — изпищя от болка.
Пуснах го и той се свлече на земята. Застана на колене.
— Дори да беше добре направен експлозив нямаше да те нарани.
— Какви ги говориш?
— Знаех, че сега си по-здраво копеле… но за всеки случай намалих количеството на заряда.
— Какво става тук? Нищо не разбирам!
— Казах ти, че не искам да съм твой враг… Но те имат друго мнение.
— Кои? „Пийс“ ли? Те ли ти наредиха да сториш това?!
— Искаха само да те сплашат, но аз се провалих. Препоръчвам ти да бягаш. Бягай, докато не са издали други заповеди!
Послушах го. Направих няколко бавни крачки назад и се затичах по улицата. Усетих познати вибрации и над мен безшумно прелетя един от извънземните триъгълни кораби. Бях телепортиран, докато тичам, а озовавайки се на палубата кинетичната енергия ме изстреля напред и се паркирах в отсрещната стъклена стена. Паднах по гръб и все още зашеметен, се загледах към човека, който управляваше кораба.
— Крис?!
— Какво става, Ален? Забързал си се нанякъде? Да те откарам?
— Какво правиш тук?
— Дойдох ти на гости, но нямаше врата, на която да почукам, затова реших да те потърся из улиците. Вярвах, че ще се луташ наоколо.
— В точния момент идваш! Страшно съм объркан…
— Нещо свързано с „Пийс“?
— Да… Как позна?
— И организацията в моя град изиска някакви работи от мен, а аз разбира се ги отрязах. Не им се понрави много и ме заплашиха. Тогава си взех корабчето и се махнах оттам.
— Кой те е научил да управляваш това чудо?
— Нана ми обясни основните неща. Не е толкова трудно. Почти всичко е автоматично. Искаш ли да пробваш?
— Не… В момента имам други тревоги на главата.
— Не го мисли толкова. Знаеше, че нещата няма да минат, както ни се иска.
— Прав си, но…
— Няма да допусна да унищожат шанса ми за нов живот.
— Крис?
— Привързах се към тях, Ален… Към Нана, към Сиел… към момичетата на кораба… към теб… — всъщност, бях на същото мнение.
— Накъде сме тръгнали?
— Да се срещнем с Килър. Последното, което ми казаха от организацията е, че той се е съгласил да им съдейства.
— Ще доносничи?
— Не е ли нормално? Все пак сме хора. Не мога да го виня, но му нямам вяра. Не знам какви може да ги забърка…
За минути стигнахме до града, в който живеел Килър, а под вещото управление на Крис, спряхме над къщата му.
— Какво сега?
— Чакаме. Сигурен съм, че много скоро ще се покаже.
След около петнайсетина минути от къщата излезе лилав мъж, облечен само с разкопчани дънки. Гледаше право към нас и изглеждаше наистина страшен, особено с обръснатата си глава. Зад него се показаха две голи човешки жени, които прикриваха гърдите си с ръце.
— Кучият син… не си губи времето — промърмори Крис.
Явно на Килър не му пукаше за неговата вийнс, нито за последствията. Завиждах му скришом за смелостта, но постъпката му бе подла.
— Да слезем при него, Ален — и за миг се озовахме на моравата.
— Какви ги вършиш? — разкрещя се Крис.
Килър се изплю на земята.
— Не съм аз този, който да ти казва какво да правиш, но ако ни навредиш по някакъв начин, ще съжаляваш! — изрече приятеля ми, със сериозен тон. Нямаше и следа от веселостта му.
— Беше те страх да дойдеш сам, затова си викна гей приятелчето? — Как ме нарече този?!
— Не се познаваме, но те съветвам да не обиждаш безпричинно.
Зачудих се дали наистина не изглеждам малко гей. Темата започна да ми става болна.
— И защо? Какво ще стане… педал? Двамата ли ще ме нападнете? Защо не се пробвате, слабаци!
— Казах, каквото имах да казвам. Ален, да се махаме оттук. Вони на боклук.
— Какво каза бе, копеле?! — развика се Килър, тичайки към нас.
Беше адски бърз. Едва успях да проследя движенията му, но Крис хвана протегнатата ръка и го преметна като чувал с картофи. Килър падна на земята, а Крис стъпи на врата му, извивайки китката на една страна.
— Предупреждавам те, Бран… не… Килър! Ако заради теб загубя това, което имам, ще те накарам наистина да съжаляваш… При това горчиво!
Гледах изумен, бързите и сигурни движения на приятеля си.
— Копеленце… пусни ме… — гърчеше се Килър.
Крис го пусна и се отдръпна три крачки назад. Последвах примера му. Нямах идея какво щеше да направи този кретен, след като е свободен.