— По-готино е по този начин, не мислиш ли? — намигна ми.
Мисля, че бях на косъм наистина да го ударя.
— Трябва да спрете с филмите, хора.
Качих се в колата, а мъжът, който държеше вратата отворена, бе същият, който ме простреля с онази стреличка.
— Ти не си ли…
— Не! — прекъсна ме. — Тоя мислите ли ми прочете?
— Наистина всички сте побъркани…
Поклатих глава и реших да се откажа. Вратата след мен се затвори и не след дълго потеглихме. Забих глава в страничното стъкло и исках просто да се изключа, все едно са ми дръпнали шалтера. Не ми се мислеше за нищо. Трябваше по-бързо да се прибера у дома, за да може всичко да се върне постарому.
Затворих очи, очаквайки крайната дестинация. Спряхме да се движим. Погледнах през затъмнения прозорец и отсреща видях познатия ми дом с вечно неизхвърления боклук. Поради някаква причина хората от общината винаги забравяха нашата улица. Черните торби се трупаха и трупаха… Отворих вратата и едва сега забелязах, че вече се е смрачило.
Сигурно съм се унесъл по пътя, но не се чувствах отпочинал. Може би беше ефект от упойката? Спеше ми се, което беше странно, след като за трети път се събуждам за един ден. Онази енергия от следобеда никаква я нямаше. Действаше ми схемата — колкото повече спиш, толкова повече ти се спи. В момента, в който затвориха вратата, колата потегли зад мен.
— Със стил, а?
Стигнах до прага и натиснах надолу бравата, но беше заключено. Започнах да бъркам из джобовете си за ключове. За миг фактът, че се бях прибрал вкъщи ме накара да забравя случилото се. Но не бях с моите дрехи и вещите ми най-вероятно се намираха някъде из Космоса. Почуках два-три пъти. Майка ми беше тази, която отвори. Погледнах я право в очите и ми се прииска да споделя преживяното, защото винаги съм бил по-близък с нея. Но нямаше как да го направя, а и не бе редно да я замесвам. Пък и не исках да си помисли, че съм надрусан.
— Хайде, какво се ослушваш? Влизай по-бързо, че ще препека яденото!
В този момент забравих за всичко. Събух се и седнах на масата, след което се наядох като за последно. Бях толкова огладнял, че дори съм забравил чувството на глад. Без да кажа и думичка, изправих се, отправяйки се нагоре по стъпалата към стаята си.
Хвърлих се върху вечно неоправеното легло, сгуших се в завивките и се опитах да заспя. Мислех, че ще ми е трудно, от всичко, което стана за толкова кратко време…
Събудих се. Беше вече сутрин и студ навлизаше от леко открехнатия прозорец на стаята. Валеше обилен дъжд, духаше вятър и се чуваха за сега далечни гръмотевици. Зачудих се дали съм сънувал или усетил нещо странно през нощта, но нямах спомен. Накратко беше от онези заспивания, лишени от каквито и да било сънища, въпреки че в Интернет бях прочел, че всеки човек сънува нощем, минимум по няколко пъти.
— Що за шега само… — прошепнах си. — Дебютирам като главен герой в някакъв фантастичен порнофилм с извънземни… или като роб, с кирка в ръка на чужда планета.
Само това ми липсваше в и без това объркания ми живот. Дали ще дойдат днес или утре? Нямаше как да разбера, затова не си струваше да се тормозя.
Изправих се, затворих прозореца, минах през банята и след това седнах да играя любимите си компютърни игри. Слънцето отново се бе възкачило на трона си, за да ни облива с ултравиолетовата си радиация. Времето наистина минаваше доста бързо, докато играеш. Хрумна ми идеята да проверя в Интернет дали има някаква информация за онази организация „Пийс“, или за извънземния вид — вийнс. В днешно време всичко можеше да намериш в мрежата, та разчитах на отговори.
Рових се над тридесет минути, но каквито ключови думи да ползвах не намирах нищо интересно. Все пак си струваше опита, но вече дори не знаех, какво правя. Влизах и излизах от едни и същи папки, сякаш си търсех някакво занимание. Мислите ми бяха другаде, някъде надалеч… Може би в Космоса. От друга страна не ми се бездействаше.
Станах от стола и се разбърках из вещите си, търсейки си телефона. Разбира се, него го нямаше. Беше в старите ми дрехи, които нямах представа къде са. Бръкнах в чекмеджето, в което си държах спестяванията, и взех да броя… дали щяха да стигнат за нов телефон и да си изкарам нов ключ?
Изкъпах се набързо, облякох се и тръгнах към най-близкия магазин за мобилни услуги. Всичко мина доста бързо и безпроблемно. Само с няколко подписа и парите от джоба ми, за 10 минути се сдобих с телефон и предплатена карта. Седнах на някаква пейка и се опитах да си спомня номерата на приятелите си. Исках малко да се разведря, като изляза с тях. Спомних си най-ясно един от номерата — беше на най-добрия ми приятел, с който дружах повече от седем години. Обадих му се с надеждата да вдигне.