— Изтеглете Анана обратно! Веднага! Или ще го пусна!
— Застреляй го, МакКей! — извика Уртона.
— Хей, човече, та ти дори не си ми казал как се използва това нещо! — възрази МакКей.
— Нещастник такъв!
Уртона скочи за да вземе оръжието от чернокожия. Кикаха замахна с лявата си ръка и запрати инструмента. Надяваше се Анана да го извади. В следващия миг и той се хвърли към МакКей, който макар и да не знаеше как да стреля с лъчемета, беше достатъчно съобразителен, за да го използва вместо тояга. Прикладът му удари Кикаха по темето и той рухна по лице на земята.
Остана така полузамаян, опитвайки се да върне координацията на ръцете и краката си. Дори и в това състояние усещаше почвата да се тресе под него. Разнасяше се някакъв тътен, но не можеше да съобрази дали това е ревящата вода или е резултат от удара по главата.
Едва ли имаше особено значение. Нещо го удари по челюстта в момента, когато опита да се изправи. В следващия миг осъзна, че е във водата.
Студът донякъде го освежи. Тялото му се издигна, после пак се спусна и той започна да се бори за въздух, опитвайки се да плува. Отново се удари в нещо — замаяното му съзнание регистрира, че това сигурно беше дъното на канала — и той пак изплува на повърхността. Силното течение превърташе тялото му и не му даваше да разбере кое е горе и кое долу и пречейки му да направи каквото и да е го носеше незнайно накъде. Още веднъж се удари тежко в дъното. Този път дори се претърколи върху него. И точно когато разбра, че вече не може и миг повече да задържи дъха си — главата му се въртеше, дробовете му изгаряха, устата му конвулсивно се опитваше да се отвори — тялото му бе изтласкано нагоре.
В мига, в който се показа на повърхността, пое въздух с последни сили. Секунда по-късно нещо го всмука под водата и веднага след това загуби съзнание след поредния удар по главата.
Шеста глава
Кикаха дойде в съзнание легнал по гръб. Небето бе започнало да се покрива с познатия му десен от хоризонтални ивици, редуващи тъмночервено и алено.
Намираше се във вода, покриваща тялото му до половината. Превъртя се по корем и стана на четири крака. Главата му се пръскаше от болка, а ребрата си усещаше като след дванайсетрундов боксов мач. Стана, залитна и се огледа. Както и се бе досетил, намираше се на брега. Ревящата вълна го бе изнесла през ръба на канала и след отдръпването си го бе оставила тук заедно с множество други тела. Около него лежаха пръснати поне дузина животни, които така и не бяха съумели да се измъкнат от клопката на канала своевременно.
Наблизо се виждаше канара с овална форма и размерите на къща. Тя му напомни за канарата от поляната в света на Анана. Тук обаче в кората на планетата отсъстваха каменистите слоеве, както е на Земята. Но въпреки това се намираха в изобилие малки камъчета и скали, благодарение на грижите на Повелителя на този свят Уртона.
Спомни си за предположението на Анана, че в някоя от тези канари може да има маскирани „врати“. И ако се знае словесния или дактилен код, те могат да отворят проход в двореца на Уртона или на някое друго място на планетата. Или в коя да е от другите джобни вселени. Уртона, естествено, никога нямаше нито да потвърди, нито да отхвърли подобни твърдения.
Ако разполагаше с Рога на Шамбаримен, щеше да изпробва с мелодията от седем ноти дали тази скала крие врата. Но той се бе разделил с рога. Който можеше сега да е загубен в наноса от придошлия поток, а можеше и да е в ръцете на Анана. Последното означаваше, че ако Анана бе успяла да се измъкне на брега, Рога сега е притежание на Уртона.
На около една миля зад канарата се виждаше планина. Беше с конична форма. Страната откъм него бе малко по-ниска от другата и в горния й край се виждаше отверстие. Невъзможно бе това да е вулкан, понеже тук такива нямаше. За момента планината изглеждаше стабилна.
В далечината имаше хълмове, които изглеждаха подредени по протежение на канала. По-голямата част от обширната равнина я нямаше, явно в резултат от ускорения ход на тектоничните преобразувания.
Лъкът и колчанът бяха изчезнали, без съмнение откъснати от пръстите му докато мощното течение го бе влякло по дъното на канала. За щастие коланът и запъхнатия в него ловен нож бяха на мястото си.
Липсваше и ризата му. Фанелката отдолу беше накъсана като дрипа. В панталоните му се виждаха големи дупки. Като капак на всичко, беше загубил и обувките си.
Все така замаян той се отправи към водата и огледа за други тела. Нямаше такива. Това беше добре, защото означаваше, че има някаква макар и малка надежда, че Анана се е спасила. Вероятността не бе особено голяма, но след като той бе оцелял, защо не и тя.