Макар да се чувстваше по-добре, съвсем не беше в настроение да си подсвирква, докато работеше. Отряза крака на една антилопа и го одра. Пълчища едри черни и зеленоглави мухи накацаха по него и по трупа на животното, и също се хванаха на работа. Единичното ухапване от муха бе напълно поносимо, но стотици наведнъж… усещаше кожата си като разранена от гласпапир. Все пак докато се движеше, те не можеха да го покрият целия. Всеки път когато помръднеше ръка, завъртеше глава или сменеше позата си, получаваше краткотрайно облекчение от атаките им. Но те веднага налитаха отново и отново, бръмчаха и безмилостно хапеха.
Накрая успя да се измъкне, нарамил крака през рамо. Половината от мухите останаха да довършат скелета. Останалата половина след кратко двоумение реши, че кракът, който той носеше, е по-съедобен и не така активен. Така че наложи му се да се пляска през лицето от време на време, за да им попречи да се напъхат в носа му.
Кикаха разреди част от обхваналото го раздразнение, ругаейки на висок тон Повелителя на този свят. Наистина ли му бяха необходими мухите, когато сам той бе проектирал и реализирал този свят и затворената му екосистема?
Въпрос, който и земните жители си бяха задавали много пъти.
Въпреки усещането, че се е нагълтал с вода до края на дните си, скоро почувства жажда. Отпусна се на колене до ръба на канала и опита водата. Беше прясна. По думите на Уртона, на тази планета дори водата на океаните бе питейна. Хапна от месото, изпитвайки съжаление, че не разполага в плодове или някакви зеленчуци, за да стане диетата му по-балансирана.
На следващия ден около него се появиха странни подвижни растения. Бяха високи към шест стъпки. Стеблата им бяха на спирални ивици в червено, бяло и синьо, а на клоните им се поклащаха оранжеви плодове. За разлика от дърветата от предния ден, краката на тези имаха колене. Не се виждаха пипала, но това не означаваше, че нямат някакъв друг способ за защита.
Предпазливостта му бе възнаградена. Когато се приближи до растенията, видя, че всяко от тях притежава две симетрично разположени дупки по средата на стеблото. Беше си избрал едно малко растение, отделено от останалите. И точно когато разстоянието се скъси до минимум, растението обърна към него едната от дупките. Нещото може и да нямаше очи, но разполагаше с остър слух. А защо не и звуков приемник/излъчвател, също както при прилепите.
Каквито и да бяха биологическите му механизми, то без затруднение се въртеше, следейки опитите му да го заобиколи. Не след дълго в дупката се появи нещо тъмно и пулсиращо, и след малко от нея се показа тъмночервена маса. В центъра й имаше отвор, от който след няколко секунди се подаде къса тръба от хрущял или нещо като кост.
Приликата с пистолет беше поразителна. Той се хвърли на земята, забравил за режещата болка в главата и ребрата. Чу се леко пукване и нещо изсвистя над него. Кикаха се извъртя на една страна, стана и се затича към излетелия предмет. Беше костена стреличка с перо в единия край и достатъчно източено острие в другия, за да пробие плътта на врага. Зеленикава и лепкава маса покриваше върха й.
Значи и тези растения бяха месоядни, освен ако въздушната им пушка не бе само за самозащита. Което едва ли бе много вероятно.
Държейки се извън обсега им, Кикаха заобиколи растенията. Онова, което се бе опитало да го простреля, поемаше въздух със свистене. Другите се обърнаха към него, докато ги заобикаляше.
Нямаха нито очи, нито пипала. Но бяха в състояние да го „виждат“ и със сигурност бяха способни по някакъв начин да поемат плътта на жертвата си. Щеше да изчака и да разбере.
Не му отне много време. Растенията приближиха до вече разлагащите се трупове на антилопи и газели. Още първото, което стигна до тях, яхна първия попаднал му труп и се отпусна върху него. След малко Кикаха разбра как се хранят. От дъното на стеблата се показа чифт устни, които се впиха в месото. Явно по края на устните имаше ред малки, но остри зъби.
Уртона не бе споменал за този вид месоядни растения. Дали не се бе надявал, че Кикаха или Анана ще се озоват фатално близко в обхвата на отровните стрелички?
Кикаха реши да върви нататък. Вече бе достатъчно възстановен и можеше да ходи относително бързо. Преди това обаче трябваше да се снабди с някакво оръжие.
Не беше трудно да си го набави. Трябваше само да се доближи със затичване максимално близо до някое от растенията и в последния миг рязко да се наведе. Маневрата му причиняваше болка, но резултатите си заслужаваха. След като събра десетина стрелички, той отряза с ножа къс тъкан от панталоните си и ги зави в нея. Напъха пакета в задния си джоб и махвайки подигравателно за сбогом на растенията, потегли покрай канала.