Кикаха не можеше да разбере дали наистина смятат да го оставят върху лоса, докато не са готови отново да потеглят. За щастие след половин час, през време на който той бе жестоко изпохапан от цял рояк сини мухи, пазачът му реши да развърже дългата връв. Кикаха слезе схванат и зачака. Пазачът му също чакаше подпрян на копието си да го сменят, за да се изкъпе и той.
Кикаха направи знак, че иска да пие вода. Младежът, който го пазеше, кимна, разрешавайки. Кикаха се отправи до брега на канала и се отпусна на колене, за да загребе вода със шепи. В следващия миг се озова във водата, засилен от безцеремонен ритник отзад.
Когато показа глава на повърхността, всички се смееха на чудесната шега.
Кикаха заплува напред, докато не усети краката му да докосват дъното. Обърна се по гръб и внимателно огледа другия бряг. Намираше се на неколкостотин крачки. Можеше да стигне отсрещната страна дори както беше с вързани отпред ръце. Преследвачите му можеха да го преследват или хвърляйки се във водата след него, или яздейки животните. Но той знаеше, че е в състояние да им се изплъзне. И ако наблизо имаше гора или планина, той щеше да опита да избяга. За съжаление далечният бряг му предлагаше само широка към две мили равнина. Много преди да я прекосеше, щяха да го настигнат с лосовете.
Скривайки съжалението си той се изтегли обратно на брега. Изправи се и безизразно погледна младежа. Той продължаваше да се смее и подметна нещо на останалите, които избухнаха в гръмогласен кикот. Ясно беше, че каквото и да бе казал, то едва ли можеше да е комплимент към пленника.
Кикаха реши, че моментът е удобен, за да започне да учи езика. Той посочи копието и запита как се казва. Младежът първоначално не го разбра. Но когато схвана, отговорът му беше „габол“.
Впоследствие се оказа, че габол не е обобщаващо понятие. С тази дума се наричаха копията с обработен на огън връх. Копието с каменен наконечник се наричаше барос, това с рог от антилопа беше йава, а лъвски зъб — градос.
Много по-късно разбра, че липсва дума за „човечество“. Племето се наричаше просто „Народа“. Другите човешки същества бяха просто „Врага“. Децата, независимо от техния пол, се обозначаваха с дума, чийто смисъл бе „неоформените“. За възрастните имаше три термина: един за воин, убил враг; друг, за младеж, още не преминал успешно бойното си кръщение и накрая трети — за стерилен мъж. Нямаше значение дали стерилният е убил враг. Той си оставаше тайру. Но ако съумееше да открадне дете на друго племе, тогава той ставаше уиру — пълноправен боец.
И жените попадаха в една от три възможни категории. Ако някоя бе родила дете, тя преминаваше в най-висшата. Ако бе стерилна, но бе убила двама от враговете — мъже или жени — тя беше от втората категория. Ако бе стерилна и не бе проляла чужда кръв, наричаха я шонка — дума, използвана за глупаво низше животно.
Изтърколиха се два дни и две нощи, през които племето, без да бърза особено, следваше пътя покрай канала. Като се изключи величествената конична планина далеч пред тях, каналът си оставаше единствената постоянна характеристика на околната местност. Понякога се разширяваше и ставаше по-плитък, после се стесняваше, за да стане по-дълбок. Но продължаваше все така напред, опънат като стрела, а окото не виждаше дори намек за отклонение от правата линия и в двете посоки.
Малки ловни отряди сновяха напред-назад, когато останалите спираха да почиват, а дори и когато племето бавно продължаваше по пътя си с не повече миля в час. Понякога групата вземаше със себе си и млади жени. За разлика от по-примитивните племена, населяващи Света на нивата, жените на това племе не бяха ангажирани цял ден с правенето на различни предмети, със събирането и приготвянето на храна, или с отглеждане на деца. В задълженията им влизаше да наглеждат стадото, да се редуват в грижите за децата, понякога да оформят прави клони в копия или да гравират бумеранги. Иначе нямаше какво чак толкова да правят. По-силните измежду младите излизаха на лов, а понякога участваха и в нападения.
Ловците се връщаха с антилопи, газели, щрауси и по-рядко с моа. Отрядът веднъж уби млад слон, който бе успял да отдели от стадото. Племето извървя две мили през равнината, преди да стигне до трупа на слона. Там го оглозгаха до кокъл, тъпчейки се със сурово месо, докато коремите им не се подуха като балони.
Режеха месото с ножове от кремък или кварц. Впоследствие Кикаха щеше да разбере, че тези редки камъни идваха от находища, които се появяваха, когато земята се разтвореше, за да ги поднесе на човека. С изключение на канарите, това бяха единствените известни твърди минерали.