Ако някой го наблюдаваше отстрани в периода между седемнайсетата и двайсет и втората му година, така и не би забелязал, че макар да се движеше с по-големите от него, той не се чувстваше един от тях. Същият този наблюдател би видял един превъзходен атлет и отличен студент, търсещ компанията на най-грубите си колеги, носещ се на мотоциклета си по черните провинциални пътища на щата, боричкащ се с момичетата в сеното, лежащ в несвяст след кошмарни запои и веднъж дори тикнат в затвора, защото бе подминал, без да спре на полицейска бариера на пътя. Родителите му така и не успяха да възприемат случилото се: майка му се скъса да плаче, а баща му не можа да се побере в кожата си от яд. Това че той избяга от затвора, просто за да им покаже колко лесно е да се направи, а после се върна доброволно в него, само ги разстрои допълнително.
За по-големите му приятели тази постъпка бе забавна и достойна за възхищение, приятелките му го гледаха изплашени с покорен поглед, а учителите му счетоха, че това е сериозен повод за безпокойство. Съдията, дошъл да го посети в затвора, го намери да чете „Възход и падение на Римската империя“ от Гибънс и реши, че става дума само за свръхемоционален младеж с огромен потенциал, попаднал в лоша компания. Обвиненията срещу него бяха оттеглени и Пол бе пуснат с неофициална условна присъда. Младежът обеща на съдията, че ще се държи като примерен гражданин — е, поне докато изтечеше срокът на условната присъда — и удържа на думата си.
Пол се въздържаше да напуска фермата през този период. Не искаше да бъде изкушаван да направи нещо необмислено от онези свои приятели, чийто основен проблем бе в готовността им да го последват във всяка лудория, която намислеха. Освен това вече беше доставил достатъчно неприятности на родителите си. Така че се отдаде на работа, учение и понякога на лов в гората. Нямаше нищо против да остане насаме със себе си за дълго. Потапяше се в самотата със същата настървеност, с която нахлуваше в компаниите.
И точно тогава мистър и мисис Финеган, може би очаквайки, че това ще го стегне допълнително, а може би поддавайки се на подсъзнателния импулс да му причинят и те болка, както той ги бе наранил, без да се замисли, му разкриха един факт, който го бе шокирал.
Той бе осиновен.
Признанието бе разтърсило Пол. Както повечето деца и той бе минал през фазата, когато бе смятал, че е осиновен. Но скоро бе забравил за този игра на фантазията, на която децата стават жертва, когато решат, че родителите им не ги обичат достатъчно. Фантазията обаче се бе оказала истина и той не искаше да й повярва.
Според осиновителите му неговата истинска майка била англичанка със странното име Фили Джейн Фог-Фог. При по-други обстоятелства, подобна история сигурно би го разсмяла до сълзи. Не и сега.
Родителите на Фили Джейн били дребни английски земевладелци. Прадядо му обаче се бил оженил за парси. Пол знаеше вече, че парсите са избягали в Индия перси, заселили се там, когато мюсюлманите нападнали родните им земи. Така че… така че той се оказваше на една осма индиец. Не американски индианец, сред които мащехата му търсеше своите корени. Той си беше азиатец, макар и само натурализиран, защото парсите не се женеха за съседите си хиндуисти. Баба му по майчина линия, Роксана Фог, бе онази от която тръгваше двойната фамилия „Фог“ (първата, окончаваща на две, втората само на едно „г“6). Тя се бе омъжила за далечен родственик — американец на име Фог. Един клон на първите Фог бе емигрирал в колонията Вирджиния още през XVII век. В началото на XIX век някои от потомците им се бяха преселили в тогава мексиканската територия Тексас. Второто „г“ вече бе се бе загубило някъде в миналото. Прадядото на Пол по майчина линия Хардин Блейз Фог бил роден в едно ранчо в суверенния щат Република Тексас.
Роксана Фог се бе омъжила за англичанин на двайсетгодишна възраст. Той бе умрял, оставяйки я двайсет и осемгодишна, с две деца на ръцете. Две години по-късно тя бе отпътувала със сина си за Тексас, за да поемат огромното ранчо, което момчето щеше да наследи при навършване на пълнолетие. Там се бе срещнала с някои от родствениците си, включително и знаменития герой от армията на Конфедерацията, а също и голям уестмън, Дъстин Едуард Марсден Фог, повече известен с прозвището „Дъсти“. Бяха я представили и на Хардин Блейз Фог, няколко години по-млад от нея. Двамата се бяха залюбили, а по-късно той я бе придружил обратно до Англия. Тук тя се бе преборила за благословията на фамилията въпреки варварския произход на жениха, като им бе заявила, че така или иначе ще се омъжи за него и бе подметнала, че той е богат корабопритежател. Блейз бе останал в Лондон и бе отворил лондонски офис на фирмата си. А когато Роксана навърши четиридесет и три години, тя бе забременяла, изненадвайки всички, включително и самата себе си. Бебето бе кръстено Фили Джейн.