И така Фили Джейн се бе родила през 1880 година. През 1900 се омъжила за доктор Реджиналд Сън — английски лекар. Той бе починал през 1910 при загадъчни обстоятелства, без да остави деца. Фили останала сама до 1916 година. Тогава се запознала със симпатичния заможен Парк Джозеф Финеган от Индиана. Фамилия Фог (с две „г“) не го одобрявала, първо, имал ирландско потекло, второ, защото не принадлежал към Епископалната църква и, трето, защото бил засичан с най-различни леки жени в игралните зали, преди да се реши да поиска ръката на Фили. Тя обаче бе приела предложението му и бе отпътувала с него за Тер От, където нейните роднини си въобразяваха, че ще стане жертва на кръвожадните атаки на червенокожите.
Парк Джозеф Финеган бе направил Фили щастлива през първите шест месеца, въпреки трудностите, с които се бе сблъскала при адаптирането към живота в малкото хожърско градче. Е, поне живееше в голяма къща и не страдаше от липсата на каквото и да е.
Но съвсем скоро животът й станал ад. Финеган се бе върнал към навиците си да пръска пари по жени, алкохол и на покер. За съвсем къс период успял да прахоса цялото си състояние и когато установил, че трийсет и осемгодишната му жена е бременна, направо я изоставил. Обявил че заминава на запад, за да натрупа ново богатство и повече не го видяла.
Прекалено горда за да се върне в Англия, Фили се хванала на работа като прислужница в дома на един роднина на мъжа й. Сгромолясването на земята било безкрайно тежко, но тя се трудила, без да се оплаква и докрай запазила английската си гордост.
Пол бил на шест месеца, когато газовата печка, на която нагрявали ютията, експлодирала в лицето на майка му. Къщата изгоряла до основи и той вероятно щял да намери смъртта като майка си, ако някакъв младеж не се хвърлил в пламъците и не го спасил.
Роднината, чийто дом изгорял, умрял от сърдечен удар малко след това. Пол трябвало да отиде в дом за сираци. Но Ралф Финеган, братовчед на Парк и фермер от Кентъки, и жена му решили да осиновят Пол. Мащехата му дала за второ име нейното моминско — Янус.
Тези разкрития бяха разтърсили цялото същество на Пол. Точно след тях той бе започнал да страда от чувство самотност. А може би го измъчваше мисълта, че е бил изоставен. След като бе научил всички подробности за своите родители, той повече не бе продумал и дума за тях. Винаги когато заговореше за родителите си пред други хора, той имаше предвид само мъжът и жената, които го бяха отгледали.
Две години след като Кикаха бе научил истината за своя произход, мистър Финеган се бе разболял от рак и бе умрял след шест месеца. И сякаш тази мъка не бе достатъчна, ами три месеца след погребението, майка му бе станала жертва на същата болест. Беше се мъчила по-дълго, преди да намери облекчение в смъртта, а на Пол не му бе останало време за нищо друго освен да наглежда фермата, да ходи на училище и да помага в грижите за нея. Накрая, след големи мъки, тя бе починала — точно в деня, преди той да вземе гимназиалната си диплома.
Мъката му беше смесена с чувството на вина. Беше уверен, че по някакъв загадъчен начин срамът от неговия арест бе станал причина за заболяването им от рак. Логично погледнато тази идея бе лишена от всякакви основания. Но вината често е нещо напълно ирационално. Стигайки до крайност, той дори се бе замислял дали по някакъв начин неговото зачеване не е станало причина истинският му баща да изостави майка му и така да предизвика ранната й смърт.
Така плановете му да тръгне на колеж и да завърши зоология или антропология — той не можеше да предпочете едното пред другото — бяха отложени за в бъдеще. Фермата бе ипотекирана, за да стане възможно изплащането на медицинските разноски за лечението на родителите му, така че на Пол не оставаше нищо друго освен да труди във фермата и да припечелва по нещо като механик на коли в Тер От. И все пак въпреки многото работа и липсата на пари от време на време той даваше изблик на напиращите в него емоции. В такива моменти отиваше в местната таверна, където все още се навъртаха някои момчета от старата им банда. Те потегляха с рев на моторите си в нощта, метнали момичетата на задните седалки, и обикновено спираха на индианските ливади, където доизпиваха бирата и се отдаваха на шеговити сбивания и правене на любов.
Едно от момичетата искаше двамата с него да се оженят, но идеята не го привличаше. Не беше влюбен в нея и не можеше да си представи как би прекарал живота си до жена, която не притежава никакви интелектуални интереси. После тя забременя — за щастие не от него — и замина за Чикаго в търсене на нов живот. Малко след това бандата започна да се разпада.