Отново остана сам и отново се почувства самотен. По това време бе започнало да му харесва да язди през ливадите без посока или да се носи с хеликоптера над селските пътища. Така изпускаше пара през вентила.
Междувременно бе започнал да го посещава негов чичо, който се оказа изкусен хвърляч на ножове, жонгльор и цирков акробат. Пол научи много от него и стана професионалист в хвърлянето на ножове. Когато усетеше, че го налягат мрачни мисли, той отиваше в задния двор и хвърляше ножове, без да обръща внимание на времето. Разбираше добре, че така се отърсва от депресията, чувството на вина и разочарованието от съдбата, отредена му от орисниците.
Пет години се бяха изтърколили, без да ги усети. Изведнъж осъзна, че е на двайсет и три. Ипотеката на фермата още не беше погасена. Не се виждаше като фермер до края на живота си, така че продаде каквото му бе останало почти без печалба. За пореден път се изясняваше, че трябва временно да забрави за мечтите да стане антрополог — вече бе решил, че това е неговият избор. Всички знаеха, че Съединените Щати ще влязат във войната най-много след година-две.
Любовта му към конете го накара да се зачисли в кавалерията. За своя изненада и разочарование скоро се видя в танк. След това се откри възможност за тримесечно обучение за младши офицер. Макар да не бе завършил колеж, беше взел приравнителен изпит, позволяващ му да кандидатства за тази школа. Падането на Пърл Харбър най-сетне вкара нацията във военния конфликт и скоро той се озова в разгара на военните действия в състава на Осма армия.
Един ден по време на краткия отдих в неспирния марш на войските на генерал Патън, Пол се бе разходил сред руините на местния музей в малък немски град, който току-що бяха прочистили. Там бе намерил странен предмет — полумесец от непознат сребрист метал. Беше толкова твърд, че нито чукът, нито ацетиленовата горелка можеха да оставят дори най-незначителни следи по него. Прибави находката към колекцията си от сувенири.
След уволняването си от армията се върна в Тер От, макар да не планираше да се задържа там дълго. Но няколко дни по-късно семейният адвокат го извика в своя офис. Там, за изненада на Пол, мистър Тъб му предаде чек за десет хиляди долара.
— Това е от баща ти — каза адвокатът.
— Баща ми ли? Та той не притежаваше дори нощно гърне. Сам знаеш това — усъмни се Пол.
— Не говоря за човека, който те е осиновил — поясни мистър Тъб. — Става дума за истинския ти баща.
— Къде е той? — попита Пол. — Защото ми се иска да го убия.
— Съмнявам се, че ще искаш да отидеш там, където е той сега — провлече старият Тъб. — Той е на шест стъпки под земята. Заровен в едно църковно гробище в Орегон. Старият нехранимайко решил да приеме религията преди време и станал войнстващ ривайвалист7. Мръсникът обаче изглежда бил съхранил някакви останки на съвест. И завещал цялото си имение на тебе.
В продължение на една дълга минута Пол стоеше мълчалив и се питаеш дали си струва да се бори с изкушението да скъса чека. После реши, че старият Парк Финеган все нещо му дължи. Да, вярно, нещо много повече от това. Но и тази сума стигаше, за да получи мечтаната научна степен.
— Ще го взема — заяви той. — А банката ще ми го приеме ли, ако преди това се изплюя върху него?
— Според закона банката трябва да ти го осребри, дори ако си се изходил върху му. Да пийнем по глътка бърбън, синко, какво ще кажеш?
Така Пол бе постъпил в Университета на Индиана и дори си бе наел малък, но удобен апартамент в кампуса8. Веднъж разказа на свой приятел репортер за загадъчния полумесец, който бе намерил в Германия. Историята се бе появила във вестника на Блумингтън и по една случайност по избрана от един синдикат, който я бе разпратил за публикуване в националните медии. Университетските физици обаче така и не проявиха интерес към полумесеца.
Три дни след поместването на любопитния разказ в апартамента на Пол бе позвънил някой си мистър Ванакс. Той говореше английски гладко, но с лек акцент. Поиска да види полумесеца и Пол му го показа. Тогава Ванакс страшно се развълнува и предложи на Пол десет хиляди долара за полумесеца. Размерът на сумата събуди подозрения в Пол. Той наду цената до сто хиляди. Макар това да разгневи Ванакс, той обеща да се върне с парите след двайсет и четири часа. Пол вече бе сигурен, че притежава нещо ценно, без да има представа какво точно е то.
7
човек, който организира религиозни сбирки с участието на видни проповедници и на които с много музика и песни се цели да се събуди интереса на хората към Христовото учение — Бел.пр.