— Да закръглим на триста хиляди и е твой — предложи Пол на следващата среща. — И понеже това са много пари, готов съм да ти дам допълнителни двайсет и четири часа, за да ги събереш… Но най-напред искам да разбера за какво става дума.
Ванакс бе започнал да става обезпокоително агресивен и Пол се бе видял принуден да го отпрати. Към два часа през нощта той залови Ванакс в апартамента си. Полумесецът му лежеше на пода, точно до друг подобен.
Ванакс ги бе разположил така, че двата им края да се допрат и да образуват кръг. И точно се готвеше да стъпи в кръга.
Пол обаче го накара да се отдръпне, насочил заплашително пистолет към главата му. Ванакс се бе подчинил, бръщолевейки несвързано и предлагайки на Пол половин милион долара за неговия полумесец.
Преследвайки го през стаята, Пол без да иска бе стъпил в кръга. В същия миг Ванакс бе изкрещял изплашен, предупреждавайки го да стои настрана. Но вече беше късно. Апартаментът и Ванакс бяха изчезнали, а Пол се бе озовал в друг свят.
Видя че стои в друг кръг, оформен от полумесеци, подобни на онези, в които бе стъпил. Но се намираше в необятен дворец, изваден като от „Хиляда и една нощ“. Дворецът се намираше на върха на новия свят, в който Пол току-що бе телепортиран. И както се оказа впоследствие, беше дворецът на Повелителя, който бе направил този свят-кула, изграден от различни нива9.
Пол съобрази, че полумесеците образуват нещо като „врата“ — временен проход в онова, което той наричаше „четвъртото измерение“ поради липсата на по-подходящ термин. По-късно разбра, че Ванакс е друг Повелител, оказал се заточен във вселената на Земята. Там той разполагаше с единия полумесец, но имаше нужда от втори, за да се прехвърли в някоя от множеството джобни вселени.
Съвсем скоро на Пол му дойдоха „гости“. През вратите нахлуха същества, наречени „гуорли“. Те бяха изпратени от Повелителя на друг свят, за да откраднат Рога на Шамбаримен. Той от своя страна представляваше устройство, изработено преди десет хилядолетия в зората на джобните вселени. Използвайки Рога, за да изсвири с него проста мелодия-шперц, неговият притежател можеше да отвори всяка врата. Разбира се тогава Пол още не знаеше това, но докато се криеше бе зърнал един гуорл да отваря врата към едно от нивата на тази планета с Рога. Пол бе блъснал гуорла в басейна и бе скочил в отворилата се врата, стискайки Рога в ръка.
В годините, които последваха, той бе кръстосвал от едно ниво на друго, преследван от гуорлите и постепенно бе опознал много райони от тази планета. На нивото Драхеланд се представяше като барон Хорст фон Хорстман. А на нивото Америндия бе станал известен като Кикаха — името, което предпочиташе пред всички останали. Пол Янус Финеган се бе скрил в едно ъгълче на съзнанието му. Земните спомени започваха да избледняват. Пол не опита нито веднъж да се върне в родната си вселена. Беше обикнал новия свят, въпреки множеството опасности, които го дебнеха навсякъде.
Един ден някой си Робърт Улф, пенсионирал се във Финикс, Аризона, разглеждаше сутеренния етаж на къща, която смяташе да купи. Неочаквано той бе надзърнал в един чужд свят и бе видял Кикаха, заобиколен от гуорли, които най-сетне го бяха заклещили без възможност да избяга. Кикаха бе хвърлил на Улф през временно открилия се проход между вселените Рога, така че поне да не попадне в ръцете на неговите врагове. Дори Улф да бе склонен да сметне, че е имал някаква сложна и много убедителна халюцинация, наличието на Рога в ръцете обезсмисляше всякакви съмнения.
Улф бе нещастен — той не харесваше положението си на Земята. Така че наду Рога, опитвайки се да налучка с натискане на бутончетата мелодията, която бе чул в момента на отваряне на вратата. Накрая бе попаднал на правилната комбинация и бе преминал през прохода, за да се озове на най-долното ниво на планета, която на пръв поглед му се бе сторила досущ като Райската градина. С минаване на времето той бе започнал да се подмладява, за да се окаже в края на краищата с тялото, което бе имал на двайсет и пет години.
Освен това беше се влюбил в една жена на име Хризеис. Преследвани от гуорлите, двамата бяха избягали на по-горното ниво, срещайки Кикаха по пътя си. Накрая, след множество приключения, Улф бе стигнал до двореца на върха на този свят и бе открил, че всъщност е Джадауин — създателя на тази малка вселена.
По-късно той и Хризеис се бяха оказали въвлечени в серия приключения, по време на които той се бе запознал отново с голям брой Повелители. Беше му се наложило също да мине през цяла поредица джобни светове, създадени като клопки за другите Повелители10.