Някои в застиналата пред него тълпа простенаха, други зашепнаха молитви. Хората много добре знаеха кой е странникът. Или поне си мислеха, че знаят.
— И тогава странникът заяви: „Аз съм Повелителя на този свят, Кикаха“. Аз аз отговорих: „Досещах се, че е така, Повелителю“. После той каза: „Кикаха, племето Тана, скоро ще те плени. Ако се отнесат добре с теб, аз ще ги даря с милостта си, понеже имам велики планове по отношение на тебе. Ти ще станеш мой служител, Кикаха, и ще се превърнеш в инструмент, чрез който да извърша нещо, което искам да стане… Но ако те убият или решат да те изтезават, Кикаха, това ще ми послужи като знак, че не са достойни за мен. И аз ще ги изтрия от лицето на тази земя. Всъщност аз ще убия един от тях, за да им покажа, че ги държа под око и за да им демонстрирам мощта си. Ако това не ги убеди, тогава ще убия още един — онзи, който би се опитал да попречи приемането ти от племето“.
До този момент Тоини се бе усмихвал подигравателно. Беше ясно, че възнамерява да обяви пленника за измамник в мига, в който свърши с разказа си. Но сега пребледня, разтресе се и зъбите му затракаха. Съседите му внимателно се отстраниха от него.
Единствен шаманът не бе докрай убеден. Може би, подобно на Тоини, той също мислеше, че Кикаха лъже, за да си спаси живота. Дори да беше така, той бе готов да изчака развитието на събитията, преди да излезе с мнение.
— Така че отговорих: „Благодарен съм ти, Повелителя, че си ми оказваш честта да ти служа. Мога ли да те попитам какви по-точно са плановете ти за мен?“. Но той само отвърна: „Ще ти ги разкрия, когато му дойде времето, Кикаха. Засега нека да видим как ще те приемат Тана. Ако постъпят според волята ми, тогава тях ги очаква славно бъдеще. Но ако ти сторят зло, тогава ще ги унищожа — мъже, жени, деца, животни. И дори кости няма да останат за лешоядите“. С тези думи той се обърна, издигна се във въздуха и бързо се скри зад склона на планината. Скоро след това се появихте и вие. Знаете какво се случи после.
Ефектът от всичко бе, че самият Кикаха едва не започна да си вярва на думите. Племето се събра около него и всички се опитваха да го докоснат, надявайки се да почерпят от силата, която мислеха, че се е събрала в него само защото бе стоял близо до Повелителя. Молеха го да бъде техен приятел. А когато и шаманът Ошулаин си проби път през тълпата и го хвана за стъпалото, също за да попие от силата му, Кикаха разбра, че беше победил.
Тогава се обади вождът и тревожно запита:
— Кикаха! Спомена ли Повелителя, че ти ще ни водиш?
Вергенгет съвсем откровено се притесняваше за това каква роля му е отредена.
— Не, Повелителя не каза нищо по този въпрос. Мисля че той просто искаше да заема място сред вас като обикновен воин. Ако искаше да стана вожд щеше да ми го каже ясно.
Вергенгет не скри облекчението си.
— И какво ще правим с този нещастник Тоини, който настояваше да бъдеш принесен в жертва? — подхвърли той.
— Според мен той вече е разбрал колко неправ е бил — отговори Кикаха. — Нали, Тоини?
Ридаейки на колене, Тоини изхълца:
— Прости ми, Кикаха! Не знаех какво върша.
— Прощавам ти — великодушно го успокои Кикаха. — Какво ще правим сега, вожде?
Вергенгет сподели, че след като е вече очевидно, че Повелителя е успокоил гнева си, навлизането им в морската страна е безопасно. Вътре в себе си Кикаха искрено се надяваше сезонът на гръмотевиците наистина да е отминал. Защото ако ги застигнеше буря, всички щяха да разберат, че той ги бе лъгал. Което значеше, че просто ще го разкъсат на парчета.
За момента обаче нищо не го застрашаваше. Но ако се случеше какъвто и да е инцидент, който по някакъв начин да подскажеше, че племето не се ползва от пълната благословия на Повелителя, тогава той трябваше да е готов отново да измисли бърза лъжа. И ако не му повярваха, това щеше да бъде краят на Кикаха.
Но какво щеше да стане, ако се натъкнеха на Уртона — истинският Повелител на тази вселена?
Кикаха взе решение да напусне Тана, ако види Анана или ако се натъкне на каквото и да е било свидетелство, че тя се намира в крайморската страна. Нещо му говореше, че ако е оцеляла, тя ще дойде насам. Защото и тя щеше да знае, че ако той е жив, също ще дойде насам.
На свой ред Уртона и МакКей също щяха да потърсят по-стабилен район, където има много вода. А там, където са те, там щеше да бъде и Рога.