Кикаха не знаеше дали и Орк е бил отнесен от опустошителния потоп. Или е успял да се измъкне от водите на малко, но безопасно разстояние от Уртона и МакКей.
Подобни мисли се въртяха в главата му, когато керванът най-сетне стигна до морето. Всички утолиха жаждата си и дадоха на лосовете да се напият. Жени и деца плъзнаха наоколо да събират плодове от дървета и храсти. Мъжете тръгнаха широко разкрачени сред водите и започнаха да забиват копия, опитвайки да набучат някоя невнимателна риба. Малко от тях успяха.
Кикаха получи малка порция сурова риба, която огледа внимателно за червеи, преди да изяде.
После керванът отново потегли през фините бели пясъци по брега. Бяха навлезли из тези земи от дясната страна на канала, така че завиха надясно. Ако решеха да прекосят канала, трябваше да преплуват поне четвърт миля дълбоки води. Пътуваха през местност, осеяна от дървета и животни, поразени от светкавиците. Труповете бяха вече покрити с люспести земноводни, които проблясваха с окървавени зъби и размахваха опашки, за да сплашат съперниците за плячката, грухтяха и сумтяха страховито. Имаше и птици, които грачеха оглушително.
Когато племето стигна до повалени от мълния слоница и малкото й, хората прогониха пълчищата земни, морски и въздушни животни и изряза останалото месо за себе си. На Кикаха се паднаха няколко големи къса, но той отложи изяждането им. Когато падна „нощта“, той събра клонки и сухи листа и са приготви да запали огън с триене. Около него се насъбраха зяпачи. С енергични движения Кикаха загря с триене листата, после добави клонките и не след дълго огънят пламна.
После взе назаем кремъчен нож и си отряза няколко по-малки парчета месо. Изпече късовете, остави ги да поизстинат и започна да яде, сякаш нямаше намерение да спира. Вождът и шаманът приеха поканата му да се присъединят към него. Макар да гледаха с подозрение печеното месо, ароматната миризма скоро разпръсна страховете им.
— Повелителя ли те е научил как да правиш тази силна топлина? — попита Ошулаин.
— Не. Там откъдето идвам всички хора знаят как да правят този… огън. Ние го наричаме огън. Всъщност и вашите прадеди са знаели как да правят огън. Но вие сте забравили това умение… Мисля, че прадедите ви дълго са бродили без посока, преди да намерят тази морска страна. Липсата на дървета постепенно ги е накарала да забравят всичко за огъня. И все пак не мога да си обясня как така вие самите не сте открили наново това умение, когато сте намерили морска страна, където дърветата са в изобилие.
Той не спомена, че и най-примитивните земни племена познават огъня. Вергенгет със сигурност би възприел това като обида. И щеше да е напълно прав.
После се замисли за Уртона. Какъв изтънчен садист беше той! Щом е искал да направи свят и да го засели с хора, по каква причина го е оставил толкова гол? Потенциалът, заложен в Homo sapiens не би могъл да се реализира, без подходящи материали, които да се използват. На всичко отгоре необходимостта вечно да са на път, да се пазят от непрестанно изменящата се повърхност на планетата, да изразходват практически цялата си жизнена енергия в непрестанно пътуване, търсейки храна и вода, ги беше смъкнала на нивото на животните.
Но въпреки всичко, те си оставаха хора. Имаха култура, при това по-сложна, отколкото мислеше. Сигурно щеше да осъзнае богатството на нейните идеи едва когато овладееше тънкостите на езика и изучеше в детайли обичаите на племето и индивидуалните особености на членовете му.
— Огньовете също са полезни, за да се пропъждат надалеч едрите животни през нощта — продължи той. — Ще ви науча как да ги поддържате да не изгаснат.
Вождът известно време не проговори. Освен храната, той трябваше да смели и една нова концепция. А тя изглежда с нещо го притесняваше. След малко той се обади:
— След като си любимец на Повелителя, а си и един от това племе, ти не би искал да ни донесеш някаква беда, нали?
Кикаха го успокои, че няма такива намерения… освен ако Повелителя не му заповяда.
Вождът се изправи на крака и с висок глас изрева заповедите си. Не след дълго по периметъра на лагера им горяха огньове. Сънят обаче отказваше да ги споходи. Едри хищници и кучета обикаляха по края на лагера и очите им блестяха в светлината на огньовете. А хората от племето още не бяха напълно сигурни, че зверовете няма да ги атакуват, ако те се отпуснат и безгрижно заспят. Кикаха обаче даде пример на останалите, затваряйки очи и престореното му пуфтене не след дълго убеди съмняващите се, че той поне от нищо не се безпокои. Скоро заспаха и децата, след което родителите им решиха, че действително всичко е наред.